Когато усетите тревогата му, изпробвайте тези лесни фрази, за да помогнете на детето си да идентифицира, да приеме и да преодолее състоянието, в което е изпаднало.
1. „Можеш ли да го нарисуваш?“
Рисуването, оцветяването и дори драскулките помагат на децата да изразят чувствата си, когато не успяват с думи.
2. „Обичам те, всичко е наред!“
Тези думи, казани от човек, когото обичаш, са изключително силно убеждение. Помнете, че тревожността кара децата ви да усещат опасност за ума и тялото си. Повтарянето, че са в безопасност, е успокояващо за нервите им.
3. „Да си представим, че надуваме голям балон. Да си поемем дълбоко дъх и да броим до 5!“
Ако кажете на дете да си поеме въздух в момента, в който е изпаднало в паника, най-вероятно ще чуете „НЕ МОГА!“. Затова го превърнете в игра. Престорете се, че надувате балон, като издавате смешни звуци, докато го правите. Поемете 3 пъти въздух по този начин и това действително ще успокои тялото. Бонусът е, че процесът може да доведе до искрен кикот и при двама ви.
4. „Ще ти кажа нещо и искам да го повториш: „Аз мога да го направя“.“ Повторете го 10 пъти, като променяте височината на гласа.
Бегачите на дълги разстояния използват този трик, за да „прескочат“ критични моменти.
5. „Защо според теб се случва така?“
Това е особено полезно за по-големите деца. Понякога, разбирайки причината, идва осъзнаването, че ситуацията не е толкова критична, и стресът намалява.
6. „И сега какво ще правим?“
Ако детето ви се тревожи за някакво събитие, помогнете му да си представи етапите на събитието и обсъдете какво ще правите след него. Тревожността ни прави късогледи и понякога изобщо не си представяме живота след това, толкова сме се съсредоточили в стресиращия времеви отрязък.
7. „Ние сме непобедим отбор!“
Раздялата е един от основните фактори, отключващи тревога у децата. Уверете ги, че сте заедно с тях, дори когато не сте наблизо.
8. Измислете си боен вик: „Аз съм боец!“, „Идвааам!“ и го изпробвайте.
Има важна причина бойците по филмите да крещят, преди да започне битката. Физическият акт на крещенето замества страха, който изпитвате, като помага за събуждането на ендорфините. Да не говорим, че е забавно.
9. „Ако страхът ти беше чудовище, как би изглеждало то?“
Описването на тревогата води до превръщането на едно тревожно и объркващо чувство в нещо конкретно и дори видимо. Когато детето нарисува своя страх, то може да разговаря с него.
10. „Нямам търпение да…“
Очакването на бъдещ момент може да е много вълнуващо и заразително.
11. „Нека да сложим тревогата ни на рафта за малко, докато (изслушаме любимата ти песен, се поразходим малко, прочетем една приказка). Тогава отново ще я обсъдим.“
Тези, които са тревожни по природа, често си мислят, че трябва да се тревожат през цялото време, докато нещото, за което се притесняват, не свърши. Това е особено трудно, когато детето се безпокои за нещо в бъдещето, което не може да промени. Да го сложите настрана, за да можете да направите нещо забавно, може да разреди моментите на притеснение.
12. „Направи само още една стъпка, моля те!“
Тревожните деца понякога се нуждаят от подтикване, особено когато пробват нещо ново. Ако детето ви се страхува да се катери по стълбите на пързалката, всеки път го молете да направи още една самостоятелна крачка, преди да му помогнете.
13. „Нека да научим повече за това!“
Оставете детето да изследва своите страхове, като му задавате толкова въпроси, колкото са му необходими, за да го направи. Да не забравяме, че знанието е сила.
14. „Нека преброим…“
Тази техника за разсейване не изисква предварителна подготовка. Да преброите хората около вас, които са с ботуши, или колко от тях имат часовници, или колко са шапките около вас, изисква наблюдение и съсредоточаване – точно от това се нуждае детето ви, за да се откъсне от тревогата си.
15. „Моля те, кажи ми, когато минат две минути!“
Времето е мощен инструмент, когато детето е притеснено. Движещите се стрелки на часовника помагат на детето да се фокусира върху нещо, различно от това, което се случва.
16. „Затвори си очите. Представи си…“
Визуализацията е много ефективна техника, която се използва, за да облекчи болката и тревогата. Заведете детето си на безопасно, топло и щастливо място, където то ще се чувства спокойно. Ако ви слуша внимателно, физическите симптоми на тревогата ще утихнат.
17. „И мен понякога ме е страх/ми е притеснено. Никак не е забавно!“
Емпатията е ключът към преодоляването на много, много ситуации. Можете дори да започнете разговор с по-голямото си дете, как самото то е преодоляло подобна тревога.
18. „Не само ти се чувстваш така!“
Когато посочвате на детето, че има и други хора, които изпитват същото като него, вие му помагате да разбере и преодолее тревогата си.
19. „Кажи ми какво е най-лошото, което може да се случи!“
След като опишете възможно най-неприятната ситуация, която може да възникне, обсъдете каква е вероятността това да се случи. След това попитайте детето какъв може да е изходът. Целта е да упражнявате способността на детето да разглежда всички възможни страни на проблема, както и да мисли за неговото решаване.
20. „Да се тревожиш, понякога е полезно!“
Това звучи противоречиво, но обяснението, защо точно е полезно (защото се подготвяш по-старателно за нещо например), ще помогне на детето да разбере, че не е грях да се тревожиш.
Видяхте ли най-новите ни карти ЕМОЦИИТЕ - специално създадени за да помогнат на децата ни да осъзнават и управляват емоциите си.
Източник: http://www.gozen.com/
GoZen е платформа, която предлага специални образователни програми за родители и преподаватели. С тяхна помощ те могат да помагат на децата да се справят с емоциите си в моменти на тревожност, както и да откриват своите силни страни.
40 начина да успокоим тревожно дете – част втора
Още по темата:
40 начина да успокоим тревожно дете – част втора
За майки - как да общуваме със сина си тийнейджър
Най-добрите приятели на майката
