RO EN

10 извода на майка на три деца

10 извода на майка на три деца

Отдавна исках да напиша този текст, но непрекъснато отлагах, защото ми се струваше, че трябва да го напиша както трябва, а все не ми стигаше времето… И така, минаха много месеци, идеята не ме напуска, а денонощието все така има 24 часа.

Затова захвърлих перфекционизма и го пиша така, както мога, за времето, което имам.

 

1. Разбрах, че всички деца са различни.

Дори това да са деца, родени от едни и същи родители и възпитани в рамките на едно и също семейство, те ще се различават. Възпитанието, разбира се, има значение, но неговата сила е много преувеличена. Всяко дете има вроден темперамент, наклонности, особености на развитието, свои черти. И това е прекрасно! Детето се появява в живота ни, за да ни научи на нещо. Еднаквите деца според мен са фантастика.


2. Станах значително по-търпелива и спокойна.

Мисля, че прочитайки думата „спокойна“, мъжът ми тъжно въздъхва и ме поглежда с укор. Да, понякога крещя, ядосвам се и бушувам. Но като цяло престанах така силно да се безпокоя по най-различните поводи, които се появяват непрестанно. В момента изобщо не се тревожа от факта, че синът ми е открил „малкото си приятелче“ и непрекъснато го дърпа, или че обича да бяга из къщата гол, че е още с биберон и с памперс, че не яде или яде повече от мен. Не преживявам толкова силно температурите и сополите – всички деца боледуват и това ще мине. Изблиците на ярост у малките не ме разстройват, а по-скоро забавляват. Вече чувствам кога мога да дам на детето свобода и кога е необходимо да устоявам до последно и да удържам границите на позволеното.


3. И като го споменах – да поговорим за границите.

В семейството трябва да има рамки на позволеното. По-рано ми се струваше, че това е неправилно, че трябва да се даде свобода на детето и просто да го направляваме, като му обясняваме. Уви, това не работи. Необходими са ясни граници на това, което може да прави, и това, което не бива да си позволява. Самите деца много обичат правилата. Например: „ядем десерта след обяда“, „първо уроците, после телевизора“, „който не е измил ръцете си, няма да яде“, „точно в 8.00 ч си мием зъбите“ и т.н. И ако има граници и правила, то не се налага непрекъснато да се обяснява защо не може сладолед или шоколад, защо трябва да се мият ръце, които изглеждат чисти, и защо мама не позволява да се изгледа още една серия от любимия анимационен филм. Правилата са си правила (законите са строги, но справедливи J).


4. Не се побърквам на тема ранното развитие на детето.

В многодетното семейство е много трудно детето да се удържи от това развитие. Малките непрекъснато подражават на големите, които им се струват (все още) полубогове, знаещи и умеещи всичко. Най-важното тук, струва ми се, е да възпиташ правилно по-голямото дете, да вложиш в него максимума, така че да бъде идеалът, към който да се стремят останалите. НО! За да възпитате правилно първото дете, не е нужно да го водите на уроци от първата годинка. Просто не го ограничавайте с детската стая и играчки, а го оставете да е във вашия свят и да го опознава под вашия зорък поглед, разбира се.


5. Започнах да ценя, укрепвам и поддържам семейната йерархия.

Свобода и равенство? Не, това не е за нас. С раждането на третото дете с мъжа ми стигнахме до извода, че йерархията в семейството е необходима, а отсъствието ѝ – пагубно. Мама и татко са правителството, децата са народът. Бащата е най-важният, него го слуша дори мама. Най-голямата сестра е най-главната сред децата. По-големият брат е по-високо в йерархията от малкия, но това не дава само права, а и задължения. Проблемът с това към момента е само един – този, който не участва в семейната йерархия, няма никакъв авторитет. Лева например отказва да слуша баба си и дядо си, защото „той не живее с нас“ и „папа е главен, а те не са“. Но работим по това.

 

6. Разбрах, че аз съм основата на семейството и ако се чувствам зле, на всички им е зле.

И започнах да се грижа за себе си. По-рано живеех на принципа „всичко най-хубаво за децата“, а сега принципът се обърна наопаки. Първо се старая да давам на себе си, а после на децата. Щастливата и отпочинала мама е залог за спокойна и радостна атмосфера в семейството, а смачканата, изтормозена и изтощена майка ще направи децата си нещастни. Те винаги гледат лицата ни, улавят погледите ни, опитват се да прочетат това, което крием в нас. И ако видят майка си нещастна, децата първо винят себе си. Така са устроени.


7. Моят мъж също е основа – точно като мен.

И именно затова на първо място (след мен самата) стои мъжът ми, а после са децата.

 

8. Пазаруването ми се измени до неузнаваемост.

С първото си дете харчех някакви невероятни суми за всякакви детски дрешки, играчки и финтифлюшки. Купувах тонове дрехи за Ани и почти нищо за себе си, защото детските дрехи не трябва да се мерят, а никога няма достатъчно време и по-добре да ѝ купя сега на нея, а за мен някога по-нататък…

Сега всичко е различно. Осъзнах, че децата 1) растат много бързо; 2) се цапат; 3) изобщо не се нуждаят от такова количество дрехи, с една дума – все едно им е какво обличат. За да осъзная това, ми бяха необходими почти 8 години майчинство и 3 деца. Сега купувам неща предимно на себе си, а за децата действа на остатъчен принцип – ако имам достатъчно време, желание и пари, ще им купя ново потниче, ако не – ще си ходят в старото. Овладях тайните на интернет шопинга и започнах да купувам детски дрехи от чужди онлайн магазини, където те са на доста разумни цени. Същото правя и за себе си. Не си спомням откога не съм си купувала нещо на пълната му стойност. Просто ми е жал да давам за нещо 100 долара, когато знам, че след 2–3 месеца ще струва 3–4 пъти по-евтино. И знам със сигурност, че ще намеря приложение на спестените пари.

 

9. Започнах да харча в пъти по-малко за декоративна козметика.

Когато навърших 35, осъзнах, че залог за добрия външен вид са правилното хранене, движението, достатъчният сън и сияещите от щастие очи. Това е основа. Всичко останало е спомагателно и по желание.

 

10. Разбрах, че е невъзможно да се справя с всичко, и се примирих с това.

Точно както се примирих с факта, че е по-добре да направиш нещо, дори да не е перфектно, отколкото изобщо да не го започнеш.

И още – сега си спомних как попитах приятелка с пет деца какво е научила с раждането на петото си дете. Тя се замисли няколко секунди и после каза, че с появата на петото дете се е научила да не обръща внимание на мнението на околните. Каза ми, че у нея се е появило усещането за спокойствие и увереност в своите сили, действия и убеждения. И нека хората да мислят, какво си искат.

Чудесно, нали?


Със специалното съгласие на автора: Олга Лаврентиева, на 35г., майка на 3 деца. Към момента Олга се грижи за децата си, готви и поддържа кулинарен блог.


Още по темата:

Към майката на повече от едно деца - сега вече те разбирам

С 3 (три) деца на море - преживяването в цифри

Страшна ли е родителската любов


!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД.

Виж следващата новина
Какво говорим като родители, какво чуват децата ни - какво можем да променим
Какво говорим като родители, какво чуват децата ни - какво можем да променим


Когато родителите разговарят с детето, те често не се замислят какво всъщност чува то. Обикновени фрази на загриженост от рода „Не ходи там“ или „Не пипай чуждото куче“ за детето могат да звучат като „Светът е опасен“.