Преди няколко дни се върнах у дома след дълъг работен ден. Независимо от това колко обичаш работата си, да си работеща майка, е доста трудно. И като всяко трудно нещо е добре да се опиташ да откриеш добрите му страни. Така че ето моите 20 причини защо понякога харесвам повече шефа в офиса си, отколкото детето шефа у дома:
1. Шефът ми не плаче пред тоалетната, докато съм в нея.
2. Шефът ми не бърше изваденото от носа си по дрехите ми.
3. Когато започна да попълвам документи, шефът ми не нахлува в стаята с кутия с моливи в ръце и не настоява и той да работи с мен. Върху същите листове с цветни моливи.
4. Обедната почивка в офиса е спокойна и приятна, защото шефът ми не бърка с немити ръце в чинията ми и не хвърля храна по земята.
5. Когато шефът ми изпадне в ярост, не е необходимо да го прегръщам и да му пея „Зайченцето бяло“ около 50 пъти, докато се успокои.
6. В офиса успявам да си свърша работата спокойно и навреме, защото шефът ми не идва през 5 минути, за да гледа клипчета в YouTube на компютъра ми.
7. Шефът ми плаща заплата, докато детето не ми дава дори от солетите си. Всъщност всичко МОЕ е НЕГОВО, веднага!
8. Следобедите в офиса са много релаксиращи, защото шефът ми никога не се съпротивлява, ако го налегне следобедна дрямка.
9. Офисът е едно сравнително безопасно място, защото шефът ми не щипе, не дере и не хапе.
10. Шефът ми не настоява да бяга из офиса само по гащи и с любимата си зимна шапка на главата (слава богу!).
11. Шефът ми не оповестява високо и ясно идването на звук или мирис от някое свое отверстие, както и не изпада в бурен смях след издаването им.
12. Рядко се налага да напомням на шефа си ДА СПРЕ ДА КРЕЩИ!
13. Детето ми настоява да е абсолютно голо, когато ходи до тоалетна. Шефът ми няма тази особеност (отново слава богу!).
14. Офисът ни е заобиколен от разкошни храсти и доколкото знам, шефът ми не изпитва нужда да ги „полива“. Синът ми, от друга страна, смята, че е негов обществен дълг да „освежава“ всяко живо растение, което срещне по пътя си.
15. Влизането в колата с шефа ми, когато отиваме на среща, е лесно. Той дори закопчава колана си сам. Понякога си мисля, че сигурно ще е по-лесно да напъхам жива хлъзгава сьомга в детското столче, отколкото сина си.
16. Шефът ми не се крие зад полата ми, когато се срещаме с нови клиенти.
17. Понякога ми се струва невероятно, че мога да прекарам цял ден в офиса, без някой да ме информира с драматичен глас, че го сърби дупето... Вкъщи това е постоянно и неизбежно.
18. Шефът ми никога не тропа с крак по пода, крещейки: „Не! Аз сам!“, и не настоява да прави всичко без чужда помощ. (Макар че, като се замисля, това би внесло приятно разнообразие в офиса.)
19. Изненадващо е, но шефът ми никога не идва с разменени обувки на краката си.
20. След 9 години в една и съща фирма мога да потвърдя със сигурност, че никога не ми се е случвало някой да пищи отчаяно за помощ от съседната стая без абсолютно никаква причина. Да не говорим, че никога не съм чувала репликата: „Свърших голямата работа, сега ела и почисти!“.
Всичко това ме кара да смятам, че имам една сравнително успешна кариера :)
Тове Стакестад е работеща майка на 4 деца. Мисията на нейния блог Mama In The Now е да окуражава майките да се наслаждават на всяка минута, прекарана с децата им – дори на най-уморителните и вбесяващи моменти.
Още по темата:
9 прилики между служителите и децата
Бележка от една домакиня до мъжа й
10 причини родителството да е най-тежката работа на света
