RO EN

20 причини, заради които (понякога) харесвам шефа си повече от детето си

20 причини, заради които (понякога) харесвам шефа си повече от детето си Автор:

 

Преди няколко дни се върнах у дома след дълъг работен ден. Независимо от това колко обичаш работата си, да си работеща майка, е доста трудно. И като всяко трудно нещо е добре да се опиташ да откриеш добрите му страни. Така че ето моите 20 причини защо понякога харесвам повече шефа в офиса си, отколкото детето шефа у дома:

 

1. Шефът ми не плаче пред тоалетната, докато съм в нея.

 

2. Шефът ми не бърше изваденото от носа си по дрехите ми.

 

3. Когато започна да попълвам документи, шефът ми не нахлува в стаята с кутия с моливи в ръце и не настоява и той да работи с мен. Върху същите листове с цветни моливи.

 

4. Обедната почивка в офиса е спокойна и приятна, защото шефът ми не бърка с немити ръце в чинията ми и не хвърля храна по земята.

 

5. Когато шефът ми изпадне в ярост, не е необходимо да го прегръщам и да му пея „Зайченцето бяло“ около 50 пъти, докато се успокои.

 

6. В офиса успявам да си свърша работата спокойно и навреме, защото шефът ми не идва през 5 минути, за да гледа клипчета в YouTube на компютъра ми.

 

7. Шефът ми плаща заплата, докато детето не ми дава дори от солетите си. Всъщност всичко МОЕ е НЕГОВО, веднага!

 

8. Следобедите в офиса са много релаксиращи, защото шефът ми никога не се съпротивлява, ако го налегне следобедна дрямка.

 

9. Офисът е едно сравнително безопасно място, защото шефът ми не щипе, не дере и не хапе.

 

10. Шефът ми не настоява да бяга из офиса само по гащи и с любимата си зимна шапка на главата (слава богу!).

 

11. Шефът ми не оповестява високо и ясно идването на звук или мирис от някое свое отверстие, както и не изпада в бурен смях след издаването им.

 

12. Рядко се налага да напомням на шефа си ДА СПРЕ ДА КРЕЩИ!

 

13. Детето ми настоява да е абсолютно голо, когато ходи до тоалетна. Шефът ми няма тази особеност (отново слава богу!).

 

14. Офисът ни е заобиколен от разкошни храсти и доколкото знам, шефът ми не изпитва нужда да ги „полива“. Синът ми, от друга страна, смята, че е негов обществен дълг да „освежава“ всяко живо растение, което срещне по пътя си.

 

15. Влизането в колата с шефа ми, когато отиваме на среща, е лесно. Той дори закопчава колана си сам. Понякога си мисля, че сигурно ще е по-лесно да напъхам жива хлъзгава сьомга в детското столче, отколкото сина си.

 

16. Шефът ми не се крие зад полата ми, когато се срещаме с нови клиенти.

 

17. Понякога ми се струва невероятно, че мога да прекарам цял ден в офиса, без някой да ме информира с драматичен глас, че го сърби дупето... Вкъщи това е постоянно и неизбежно.

 

18. Шефът ми никога не тропа с крак по пода, крещейки: „Не! Аз сам!“, и не настоява да прави всичко без чужда помощ. (Макар че, като се замисля, това би внесло приятно разнообразие в офиса.)

 

19. Изненадващо е, но шефът ми никога не идва с разменени обувки на краката си.

 

20. След 9 години в една и съща фирма мога да потвърдя със сигурност, че никога не ми се е случвало някой да пищи отчаяно за помощ от съседната стая без абсолютно никаква причина. Да не говорим, че никога не съм чувала репликата: „Свърших голямата работа, сега ела и почисти!“.

 

Всичко това ме кара да смятам, че имам една сравнително успешна кариера :)

 

Тове Стакестад е работеща майка на 4 деца. Мисията на нейния блог Mama In The Now е да окуражава майките да се наслаждават на всяка минута, прекарана с децата им – дори на най-уморителните и вбесяващи моменти.  

http://mamainthenow.com/

 

Бъди в безопасност!
Купи сега
Разкажи ми история
Купи сега


Още по темата:

9 прилики между служителите и децата

Бележка от една домакиня до мъжа й

 

Щури лабиринти
Купи сега
Забавни лабиринти
Купи сега
 


!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД!


Виж следващата новина
ТЯ – ДЪЩЕРЯ МИ
ТЯ – ДЪЩЕРЯ МИ

Автор: Деница Красимирова

Тя е моята стъпка нагоре, радостта на живота ми, мойто момиче ,отворени пътища, светли простори, моето право да кажа: „Обичам!“Тя ме събужда със мила усмивка,…в очите си светли побира с...