1. Чантите.
Чували сте за безсънните нощи, за коликите, сополите и задачите по математика. Но никой, никой не си направи труда да ви предупреди за чантите, торбичките, раниците и найлоновите пликчета, нали? Всяка сутрин ще се опитвате да откриете в мъглата на ума си информация за това кое дете на какво трябваше да ходи днес – футбол, плаване, карате?
И при всяко връщане вкъщи ще носите: раницата с резервните дрехи за градината (знам, че тя по принцип си стои в шкафчето в градината, но дъщеря ви от известно време не може да живее без нея), оборудването по плуване, дамската ви чанта (която всъщност е чантата от детската количка, но се надявате да не си личи много), дамската чантичка на дъщеря ви (която е всъщност вашата бивша дамска чанта), якето на детето, безценните драсканици от днешния успешен учебен ден.
За да приключа все някога темата, няма да спомена за евентуалните чанти с покупки.
2. Безплатните театри по моловете.
Не сте ходили? Трябва да отидете! Иначе винаги ще си мислите, че сте безотговорен родител, който не води детето си ДОРИ на безплатно предоставени забавления…
Идете, вижте и се успокойте.
Безплатният театър е едно особено преживяване, дори бих казала – екстремно такова. Представете си 20-ина малки столченца, с около 40 деца върху (или под) тях и поне 80 нервни родители наоколо, които подвикват: „Седни, седни!“, „Не го бий!“, „Излез оттам“, гарнирано с принципния рев на поне 1/2 от хлапетата. И всичко това е ПРЕДИ представлението.
Добавете самото представление, по време на коeто на половината от децата рязко им се допишква или дояжда, или като цяло им се прави нещо друго, което се изразява в ставане, сядане, викане и дори пълзене по посока на мама и татко, които препотени се опитват да пробият обръча от родители, да сграбчат детето си за яката и да се разкарат най-после оттам.
Като естествено сега пък плачат другата 1/2 от децата. Само едно посещение ще ви стигне внимателно да проверявате детските програми на моловете и да избягвате подобни екстремни преживявания. Все пак колко съботни сутрини има човек в този живот, че доброволно да си причини такова нещо!
3. Разширеният социален кръг – фейсбук групи, мейлинг листи и т.н.
Преди децата водехте активен социален живот – в 1-2 социални мрежи – и си мислехте, че няма накъде повече. До такава степен, че по време на ранното майчинство ви липсваха контакти. Чувствахте, че седите по пейките и площадките, а животът минава край вас, без да ви обръща внимание…
Е, честито! Нещата са на път да се променят напълно и невъзвратимо, поне за следващите 5–7 години.
В момента, в който имате 1, камо ли 2+ деца в детско заведение, вие ставате част от съответно 1, 2+ общности, които общуват през най-малко 2 комуникационни канала всяка – мейли и ФБ група. Незабавно ще харесате страницата на градината/училището и старателно ще „лайквате“ постовете ѝ, за да покажете лоялността си към „вашето“ място.
Във ФБ групата вие ежедневно, а при желание и ежеминутно ще се осведомявате за менюто днес, загубени и намерени вещи, допълнителни учебни ресурси, публикувани от свръхсъвестни родители, и т.н., и т.н. Доскоро благословено празната ви глава ще се препълни с откъслечни информации, а вие ще се опитвате да се ориентирате – какъв открит урок? По какво? На кое дете?
4. Лъжите за възрастта на детето ви.
Сигурно сте си мислели: само да се роди бебето ми, навсякъде ще си ходим заедно – на разходки, по магазините, на гости… на никого няма да го давам! И само 3 години по-късно седите пред детския кът и тихичко повтаряте на сина си: „На колко си години? На 4! Повтори ЧЕ-ТИ-РИ! Не три бе, мамо! ЧЕ-ТИ-РИ!“.
С нетрепващ глас и поглед лъжете аниматорката за годината на раждане на детето си, за да го пуснат, и се молите да не го питат, защото сте убедени, че той радостно ще изкрещи „Тли!“ и дори ще покаже с пръстчета за по-нагледно.
5. Рисунките от детската градина.
Това са десетки, стотици рисунки, които са невъобразимо грозни, но колкото по-грозни ви се струват, толкова по-ценни ще са те за детето ви.
Всеки ден, когато го посрещате на входа на градината, то гордо ви подава от 3 до 5 листа с неясни драсканици, които вие трябва да пазите като зеницата на окото си, независимо от броя чанти, с които сте накачулена към момента (виж т. 1).
Тези рисунки не трябва да се изтърват, сгъват, забравят в колата или, пази боже, изхвърлят! Никога! Или поне в следващите 2 месеца, по време на които са се натрупали нови купчини и дори детето се обърква и позабравя.
6. Чистенето на обществени тоалетни.
Докато сте учили в оня елитен университет и сте завършвали онази невероятно престижна магистърска степен, предполагали ли сте, че всъщност ще чистите обществени тоалетни? Това е факт в живота на почти всеки родител, защото на всички деца им се допишква/доаква навсякъде и по всяко време.
И ако когато детето е малко вие можете да го вдигате и да го държите, докато то жизнерадостно опръсква цялата обществена тоалетна, то след 4-тата му година бърсането на тоалетната е неизбежно.
За целта сте заредени с поне 2 вида мокри и сухи кърпи, хартиена седалка за тоалетна и куп други аксесоари за спешно хигиенизиране на повърхности. Възможно ли е да не сте присъствали на следния разговор зад затворената кабинка в обществена тоалетна:
„Не пипай нищо, разбра ли! Нищичко! Ще се държиш само за мен!“;
„И вратата не пипаш! И стената!“;
„Ама защо пипна тоалетната? Как така не съм ти казала!?“;
„Не кошчето, не кошчето… Абе, мамо, нали ти казах нищо да не пипаш… Добре де, не плачи, сега ще измием ръцете…“.
7. Силата на мокрите кърпи.
Преди децата си носихте по 1 пакетче мокри кърпички в чантата от време на време, ей така, за всеки случай. Често даже изхвърляхте изсъхналите от неупотреба кърпи.
Откакто имате деца, това е нещото, без което животът ви на родител би бил почти непоносим. Те са подходящи за всичко – за спешно привеждане в приличен вид на детето при нужда, за охлаждане в жегите, за лекуване на рани (не се смейте, вързана мокра кърпичка върху прясно одраскано има доказано чудодейни свойства), за почистване на маркер от ресторантски маси, стъклени врати в учреждения и собственото лице, уши и ръце на детето.
Няма по-клета майка от тази, която е забравила мокрите си кърпички. Обикновено в този момент детето се опишква или нааква, а вие панически бъркате в чантата с надеждата все пак да откриете заветното пакетче. И тогава на помощ идва Сестринството на мокрите кърпи – която и случайна жена с дете да попитате, ще ви услужи и дори съчувствено ще ви подари пакетчето (защото си носи и резервно, разбира се)
Автор: Мая Бобева-Атанасова
Още по темата:
10 неща, които родителите не трябва никога да правят
13 от най-странните въпроси, които всяка майка си е задавала
10 причини родителството да е най-тежката работа на света
