или Кои са 5-те начина да преодоляваме препятствията?
Попаднах на интересна дискусия и искам да отговоря:
"Какво да направим, ако детето си е счупило или загубило скъпия телефон?"
Аз съм майка пантера. Смятам, че основната ми задача е да нахраня децата, да ги оближа и да ги науча да живеят самостоятелно в саваната. Без моята помощ и постоянна подкрепа.
Да, да, знам за възпитанието, морала, нравствеността, книгите, изкуството, балета, уроците, английския език и т.н., и т.н.…
Но за какво му е всичко това, ако детето не може да преодолява препятствията и да се защитава? А счупеният или изгубеният телефон – това е препятствие.
Дълго време не успявах да обясня на сина си как да се защити. Обиждаха го и аз го учех да си го връща тъпкано. А той не искаше. Физически не понасяше никаква форма на грубост по отношение на други хора – още от малък.
Мъжът ми го съветваше просто да се махне от децата, а ако се наложи, да сменим детската градина, но синът ми не искаше – искаше да общува точно с тези деца.
Ходих на детски психолог. Той много разумно ми обясни, че аз се опитвам да науча сина ми да бъде като мен, а мъжа ми – като него, а това очевидно не е проработило.
Психологът ми каза, че трябва да дадем на сина си възможността да развие свой метод за преодоляване на препятствията.
Ние и двамата не разбирахме какво да правим. Какъв метод? Какви други методи изобщо има извън тези двата?
Тогава се натъкнах на най-гениалната статия за възпитанието.
Детският психолог Катерина Мурашова обобщава, че има 5 начина за преодоляване на препятствията. Пет.
Представете си, че вървите по път и пред вас се изправи стена. Какво ще направите? Отговорете бързо, без да се замисляте.
Аз ще се опитам да мина през нея. Или може би да си направя стълба и да я прескоча… Още?
Мъжът ми каза – ще се обърна и ще потърся друг път.
А още? Това ли е? А има 5 начина.
Стената може да се заобиколи или – като за този способ не спомена нито един от хората, които попитах – може да се извикат на помощ приятели.
И така, може:
- да се търсят заобиколни начини,
- да се атакува препятствието,
- да се впрегне интелектът,
- да се извика помощ или
- да се откажете от постигането на целта.
Двата първи способа, които ви идват наум – са вродени във вас. Обичайни за вас. Аз винаги искам да се боря или да включа интелекта си.
Моят бивш мъж обикновено се отказва. И точно този подход – веднага да разбираш кога трябва да се откажеш, му е осигурил не малко достижения в науката, с която се занимава. Той просто създава свой път, такъв, по който няма стени. Това го пиша, за да покажа, че този метод съвсем не е проявление на слабост, а по-скоро на силно развита интуиция.
В идеалния случай задачата на родителя се състои в това, детето да порасне и да владее в еднаква степен всичките пет способности, а не само тези, които е наследило или са присъщи на родителите му.
И тогава разбрахме, че синът ни е роден с непонятен за нас подход за справяне с препятствия.
Той искаше да потърси помощ. А ние не само че не го подкрепяхме, а и му се присмивахме за това. Синът ни искаше да се договори с децата и да влезе в колектива. А ние с мъжа ми никога и с никого не сме се договаряли, не сме молили за помощ, не сме вземали назаем и не сме търсили нечие приятелство.
Това ни замисли.
На рождения ден на детето купихме малки играчки на всички деца. Аз се сприятелих с майката на грубиянина и това ми даде важен урок, защото до момента ние с нея само се карахме в кабинета на директорката. Майката работеше в кухнята на градината, отглеждаше сама сина си и не знаеше как да се справи с детето си. Помогнах ѝ да го заведе на психолог. Досрамя ме за доскорошната ми несдържаност.
А вече в училище, синът ми веднага се сприятели с най-голямото и силно дете, което впоследствие го защитаваше от всички останали в случай на нужда.
Да се върна към телефона. Да се караш на детето, че не цени скъпите вещи, изобщо не е начин, по който да го научиш как да постъпва в такива ситуации. А и ако вкъщи се въргалят 3 счупени айфона, които ме мързи да дам на поправка, как мога да му говоря, че не разбира ценността на вещите.
Синът ми си загуби телефона 2 пъти. Първия път телефонът беше бабин подарък, сензорен, и детето много страда за него. Казахме му, че ще му купим нов на рождения ден, и му дадохме стар телефон с копчета. Т.е. заобиколихме стената. Той отново си загуби телефона. Решихме, че ще се справя без телефон – след като го губи, значи не му е особено необходим. Отказахме се от пътя, на който има стена.
За две седмици синът ми (9 год.) научи наизуст телефонните номера на мен и на баща си. Ако имаше нужда, което се случваше много рядко, да го вземем от училище по-рано, можеше да помоли някой и да ни звънне. Да потърси помощ. Нито аз, нито бившият ми мъж не можем да помолим някого за телефона. А колко пъти ни се е налагало.
Ако пък няма кого да помоли, а ние се бавим, синът ни спокойно сяда и чете книга. Което си е иновативна идея.
И така синът ни вече е почти година без телефон. И изобщо не ни пита вече.
Как да отглеждаме дете пантера. Добре де, пантерата я сложих за красота. Нека да е коте.
Котката кърми децата си, а когато те започнат свободно да бягат насам-натам, ляга и се прави, че спи. Макар че едното ѝ око винаги е отворено. И позволява на котетата да правят всичко до момента, в който има истинска опасност – тогава скача и се намесва.
Загубен телефон, получена двойка, караница с приятели – дайте на детето си шанс да се справи само. Ако не се получава – действайте и му помогнете да намери начина, който ще работи. Дали ще е вашият, на мъжа ви или на самото дете – има пет възможности.
И изобщо това го пиша за възрастните. Още не е късно да разучите тези 5 подхода.
Защото ние обикновено избираме или да скочим на бой, или да му теглим една и да се откажем.
Хайде сега бързо – ако пред вас се изпречи стена – какво ще направите?
ПП По това време винаги вземахме детето от училище. В момента, в който стана самостоятелен, му взехме телефон, който пази като зеницата на окото си.
Автор: Олга Кузнецова
Още по темата:
Моля, не помагайте на децата ми!
За агресивните деца на площадката
Борбата за пейката - или съвети за успешно общуване на площадката
