RO EN

Грубост и неуважение от страна на детето, как да се справим с тях?

Грубост и неуважение от страна на детето, как да се справим с тях?

Вашето дете може да е съвсем малко или пък тийнейджър, или някъде по средата, но едно е сигурно: все някога то ще започне да ви отговаря и да спори с вас.


Мишел Борба, автор на книгата „Не смей да разговаряш така с мен!“, казва:


1. Децата ще ви проверяват.

В момента, в който разберат, че грубото и неуважително отношение работи, то ще се превърне в навик.

Очарователното, дръзко тупане на краче с времето може да се превърне в съвършено несимпатични изблици на гняв и навик да се противоречи, когато вашето малко съкровище престане да е малко.

Децата започват да отвръщат още на тригодишна възраст. Те ще използват нови думи и интонации, за да привлекат вашето внимание. Но тийнейджърските години са времето, в което могат да започнат да се държат агресивно, защото това е периодът, в който подрастващите започват да се борят за своята независимост.

 

Лекарството

Да се борите от самото начало. Ако неуважителното поведение се появи в периода от 4 до 8 години, действайте незабавно, съветва Тери Карсон, коуч по родителство:

Ако децата не разберат, че е неприемливо да се държат по този начин, навреме, на 10–14 години могат да станат изключително остри и непримирими.

• Бъдете спокойни. Виковете и раздразнението пренасочват вниманието от поведението на детето към вашето състояние и ви оплитат в игра за надмощие.

– Фокусирайте се в това уважително да игнорирате детето, докато не заговори вежливо. Ако е необходимо, излезте от стаята, за да се успокоят и двете страни.

• Бъдете пример за подражание. 

Дали и вие със съпруга си не сте твърде резки един към друг или към децата? Армидейл признава:

– Когато слушам как Кристина казва на брат си: „Кога ще пораснеш най-накрая?“, се притеснявам, че всъщност имитира мен.


2. Струва ви се, че прекарвате половината си живот в напомняне на десетгодишната си дъщеря – зареди си телефона, довърши си домашните, подреди си раницата?

Време е да осъзнаете, че тя непрекъснато не изпълнява отговорностите си, защото си има личен помощник, който прави това вместо нея – и това сте вие.

 

Лекарството

• Редовно преговаряйте очакванията.

За да промените отношението на децата към задълженията им, е важно ясно да комуникирате техните отговорности. Това може да бъдат задачи, свързани с дома – поливане на цветята, подреждане на стаята, грижа за себе си – миене на зъби, къпане и т.н.

Децата на 10 и повече години не могат да търпят, когато им казват какво трябва да правят, затова им предлагайте избор там, където това е възможно („Тази неделя предпочиташ да подстрижеш тревата или да изхвърлиш боклука?“).

 • Ясно обозначете последствията. 

Обяснете на четиригодишното си дете, че ако забрави да си прибере играчките, няма да му позволите да си поиграе с тях, след като се събуди от следобеден сън.

Ако вашата ученичка си спомни за ненаписаните домашни точно когато е време за сън, нека да отиде без домашни и да понесе последствията от това. Най-добре е всяко действие или бездействие да има очаквано последствие – така децата се учат.

• Не приемайте оправдания. 

Ако дъщеря ви непрекъснато се опитва да намери друг виновен, да обясни или по друг начин да оправдае това, че често забравя, вземете мерки.

Когато забрави да върне книгите си в библиотеката (за пореден път), ѝ обяснете, че всички глоби за закъснението ще бъдат отчислени от джобните ѝ. Ще видите, че нещата ще се променят.


3. „По-надолу по улицата живее момиченце, което устройва страховити истерии, когато не получава това, което иска.“

По-малките деца обикновено прибягват към истерии, когато не знаят как да изразят нуждите си. Освен това те са разбрали, че този подход работи. При децата над 12 години също се случват такива пристъпи, особено по време на половото съзряване, когато са във вихъра на хормоналната буря.

Но вместо да пищят, те по-скоро стават мрачни, изпадат в така наречената тиха истерия, започват да спорят, да тръшкат врати.


Лекарството

Не вземайте прибързани решения. 

В момента, в който се поддадете на натиска от страна на децата си или решите да подкупите тийнейджърите, за да има мир, те ще се възползват и ще прилагат същата тактика всеки следващ път

• Разберете какво предизвиква избухването. 

Гладът, умората и жаждата могат да направят от детето ви малък грубиян, затова следете кога детето е яло за последно, дали е ходило и играло много, твърде дълго ли е седяло в колата.

Добре е да предлагате варианти (кога предпочиташ да си напишеш домашното – преди или след обяд?). Децата обичат да имат усещане за контрол.

• Не влизайте в спорове.

– Не можете да разсъждавате разумно, когато се ядосвате. В момента, в който вземете решение и обосновете позицията си – спрете. Погледнете детето в очите и не казвайте нищо повече. Ще бъдете удивени колко ефективен е този подход.

• Обсъждайте как да подобрите нещата. 

Дайте на детето да разбере, че е нормално да се разстройва, но не е необходимо да прекалява в изразяването на чувствата си.

- Непременно учете малките деца на думи, с които могат да изразяват чувствата си – ядосвам се, тъжно ми е, страх ме е.

А с по-големите е важно да поговорите за това, което е предизвикало емоционалния взрив и как може да се справи с чувствата си. Когато дъщеря ми много се умори или изнерви, тя сяда на пода и започва да пее „Омммм“. Защото няколко пъти ме е виждала да постъпвам така.


4. Не можете да отидете в магазина, защото синът ви ще се втурне към щанда със сладки неща?

- Основната причина децата ни да са материалистично настроени е, че ние сами сме го допуснали. Купували сме им най-доброто, мотивирали сме ги за добро поведение, като сме ги подкупвали с играчки.


Лекарството

Не забравяйте да поставяте граници.  

Вземете решение какво не искате да се случва (например да ядат солети преди обяда) и бъдете последователни в решението си.

– Средностатистическото дете ще се опита да наруши правилата 9 пъти и средностатистическият родител ще се поддаде точно на деветия. Научете детето си от най-ранна възраст, че говорите сериозно и правилата са истински.

• Давайте им джобни пари. 

Експертите казват, че това е чудесен инструмент за справяне с непрекъснатото „купи ми, купи ми“. Така децата имат възможност да харчат собствените си пари.

• Не забравяйте да благодарите.

– Често нашите деца постъпват разумно, ние не го забелязваме – казва Борба. Вашето признание е един от най-лесните начини да ги научите какво представлява благодарността и как да я изразяват.

Позвъниха ми на работа още първия ден, в който го пуснах на градина – разказва Келдън, майка на две деца. – Започнал да издава пръцкащи звуци, пречейки на заниманията.



5. Всички деца от време на време проверяват какво е позволено и какво не, но някои загубват контрол.


Лекарството

• Встъпвайте само в битки, които си заслужават

– Не е задължително да правите голям проблем от всяка ситуация – съветва Карсон. – Оценете размера на вредата – една бисквита преди вечеря, да речем, е 3 или 4 по скалата от 10.

Съвсем друго е, ако действието заплашва безопасността на детето – например да играе на улицата.

• Стимулирайте.

Наказанията не оказвали ни най-малко влияние на желанието да безобразничи, което проявявала безстрашната дъщеря на Лори – Мари. Но когато Лори въвела Табло на успеха и 6 зелени стикерчета значели, че може да отиде да се забавлява със скейтборда си например, седемгодишното момиче станало много по-овладяно в реакциите си.

• Нека правилата растат с децата. Общественият натиск и необходимостта да се „впишат“ е нещо много важно за децата и тийнейджърите.

Обикновено всички спорове се отнасят за разширяването на границите на позволеното. Децата искат да им е позволено това, което правят връстниците им. Бъдете готови да давате повече свобода и отговорност, когато децата порастват.


Автор: Черил Эмбретт

Бъди щастлив!
Купи сега
Разкажи ми история
Купи сега

Още по темата:

Защо с тийнейджърите е толкова трудно

Добрите намерения водят към ада – съжалявам, че давах на децата си тези съвети

Имам чувството, че се провалям и вредя на детето си - как да поправя нещата?


Виж следващата новина
Колко много греша като майка
Колко много греша като майка


Моят син скоро ще навърши 4 години и аз непрекъснато допускам грешки. Докато беше съвсем малък, и грешките ми бяха малки. Например – купя му прекрасна развиваща се играчка. А той я гризе. Или му готвя