Преди да стана майка, ходех по домовете на познати и роднини с деца и с удивление гледах разрушението, което цареше там. Дори домовете, които бяха чисти и подредени, имаха явните следи от разрушения – счупени облегалки на дивана, провиснали вратички на шкафове, маси със зловещи следи от насилие. Тогава предполагах, че родителите просто не се справят особено добре с възпитанието и имат едни неконтролирани и диви деца.
След това родих и осъзнах, че не е нужно да имаш суперактивни деца, за да виждаш разрушения навсякъде около теб. И не говоря само за мебелите, които се чупят, има неща, които децата унищожават просто защото са си деца.
Играчките
Всъщност децата ми не толкова са счупили играчките си, колкото са направили невъзможна употребата им от други хора. Като се започне от изписването на букви с перманентни маркери по тях и се стигне до пълно подстригване на куклите, минавайки през грим, отново с неизтриваеми флумастери, да не забравяме и изгубването на части от комплекти – мога убедено да потвърдя, че не съм успявала да даря нито една играчка на децата си (поради гореизброеното) от момента, в който най-голямото ми беше на 2.
Стените ни
Измежду трите ни деца само едно рисува по стените – което си е един доста добър процент. Но пък всичките се бършат в тях. Поглеждали ли сте съсредоточено стените у дома си? Не го правете. Няма да успеете да се справите с емоциите си. В добавка към сополите има и петна, които само мога да се надявам да са от шоколад. Дори се кълна, че различавам отпечатъци от стъпала – стъпки по стените, за бога! Да не би децата ми да са Х-Мен? Да не би да имат някаква свръх сила, която не съм забелязала? Съмнявам се, но въпреки това виждам следи.
Разбирането ми за "чисто"
Като си говорим за мръсни стени, стандартите ми за „чистота“ доста се измениха, откакто имам деца. От години съм се отказала да почиствам петната от мазни ръчички по стъклата и огледалата и отдавна не съм виждала прах, може би просто защото е толкова надолу сред приоритетите ми, че не го забелязвам. А и самите деца – миришеш ли? Не. Имаш ли видима мръсотия по теб? Не. Къпал ли си се тази седмица? Май да? ОК, супер си.
Търпението ми
Хората винаги казват, че като станеш родител, се научаваш на търпение, но мисля, че тези хора вземат специални хапчета, за да го твърдят. Аз бях много по-търпелива преди децата. Сега не е така, може би защото търпението ми е поставено на изпитание много по-често. Или просто нервната ми система е тотално изпържена от постоянното „Мамо, мамо, мамо, мамо“, което се носи около мен като картечен откос по цял ден, всеки ден вече 10 години. Може и от това да е.
Способността ми да гледам новини
Първо, малките деца не трябва да чуват кой е бил убит днес. И второ, аз не мога да ги понасям. Новините на практика са едни ужасни истории и доказателство, че светът, в който съм довела децата си, се е запътил към Ада. Защо да се подлагам на това?
Илюзиите ми, че има перфектно родителство
Даже няма да го коментирам. Освен може би АХАХАХАХАХАХА!!!!
Сърцето ми
О, сърцето ми. Сърцето на една майка се разбива на хиляди парченца всеки ден – от любов, от радост, от тревога, от мъка. Разхождам се наоколо, а в мен има непрекъснати експлозии. Любовта, която изпитвам към децата си, изпълва сърцето ми и го разтяга до пръсване. Радостта, която изпитвам, като ги чувам да се кикотят, ме кара да се чудя дали наистина човек може да умре от щастие. Тревогата, която изпитвам за безопасността им, разкъсва сърцето ми. Болката, когато ги гледам да учат тежки житейски уроци, да преживяват собствените си разочарования и да порастват, е почти физическа.
Така че да, децата чупят неща. Но истината е, че всъщност не е необходимо да пазим нещата непокътнати. Аз съм щастлива, че илюзиите ми са разбити, че сърцето ми е живо и реагира всеки ден. Стените – голяма работа, те могат да бъдат измити. Играчките? Значи с тях е играно и децата са ги обичали. Бих искала да си върна търпението, но това всъщност зависи повече от мен, отколкото от тях. А новините? Така или иначе, повечето са за боклука.
Така че продължавайте да рушите, деца. Ние ще оправяме това, което трябва да бъде оправено, и ще приемем останалото като прекрасните разрушения на родителството.
* Със специалното съгласие на автора: Ани Рено – майка на три деца. Била е учител по английски език, работи от разстояние като асистент редактор в списание. Основният й ангажимент в момента е да отглежда и учи децата си вкъщи. Обожава черен шоколад, както и да пише в блога си:
http://www.motherhoodandmore.com
Още по темата:
10 причини родителството да е най-тежката работа на света - буквално!
Как да излезем с децата от вкъщи - в 40 лесни стъпки!
20 прилики между децата и кученцата
