Напред, науката е слънце

Напред, науката е слънце

Израснах в учителско семейство – 35-годишен опит при майка ми, при баба ми – и повече. Животът ме сдоби и със свекърва учителка, а от година – и с първокласничка. И спорим ли, спорим с мъжа ми с околното не-толкова-отвътре-запознато с образованието население, и отнасяме критики защо хем понякога рушим даскалския авторитет, хем не се стряскаме и за миг от „образователната месомелачка“ и периодичните учителски истерии.


Започна се с избора на училище. Кой ли не се изреди да ни съветва за частно, уплашен от яслено-градинската истерия и всевъзможните злоупотреби в общинските школа. Оказа се обаче, че извън няколко места, на чиято амбиция и състезателност не всеки иска да подложи потомството от самото начало, от снимките в интернет, че и в директорските кабинети греят все същите особи, със същите виждания за образованието, с разлика от няколко хилядарки годишно.

Междувременно общинската система продължава да се обзавежда с всевъзможни чудеса на частната инициатива във и извън самите училища – занимални ли не щеш, тренировки и часове, когато и по каквото искаш.

Накрая парите се оказват подобни, но поне изборът е твой, не на някой образователен бюрократ със заветното „частен“ пред името. А свестните училища и поуморените учителки с онзи познат плам в очите са на една ръка разстояние и дори не искат услуги и „материално мотивиране“ за прием, децата вече са кът. И нищо не може да се сравни с вълшебството и спокойствието на дъъългите коридори, високите тавани и големите училищни дворове от едно време. И „Бийтълс“ по радиоуредбата :)

Ето ни вече родители на ученичка. Ето го и ропотът между майките: „Днес госпожа Х не обяснила добре това и онова“;  „А госпожа У казала на децата, че от тях я боли глава и ще ги напусне“; „Да вземем мерки“; „Да напишем жалба“; „Да ги лишим от подаръци за 8 март!“ (без майтап).

А насреща леко отегченото ми дете: „Ами да, каза ни ги тия неща и че ще се пенсионира заради нас каза… но аз ги забравям, мамо, още щом изляза от сградата“.

Именно, какъв е проблемът?

И разказвам аз на малката ученичка, за ужас на околните, как също като в работата и в живота на възрастните пред нея ще застават хора, които ще ги наричат „говеда“, „идиоти“ и ще ги пращат да „метат улиците“, вместо да вземат дипломи за средно.

И че също като в работата и в живота тя дължи свършена работа, дисциплина в разумни граници и цивилизовано отношение, а за любов и уважение – кой колкото си извоюва. Руша авторитети и респект? Та добрите учители са повече от рок звезди и авторитета им с топ не можеш да побутнеш. А вдигне ли ръка някой за плесница и отвори ли уста да тормози хлапетата, няма да му се размине.


Та само напред – науката е слънце! А учителите просто да оставим да си свършат работата – кой колкото може, останалото деца и родители ще го преборим заедно.


Автор: Методия Методиева



Още по темата:

Какъв е идеалният учител от 1 до 4 клас - невъзможните изисквания на родителите

Понякога търсенето на вина е прехвърляне на отговорност

Защо момчетата се сблъскват по-често с проблеми в училище