Сутрин е, разхождам се в парка.
Срещу мен тичат и се гонят две къдрави момченца, две братчета.
Едното, със зелените сандалки, е на 6, а другото, със синята тениска, е на 4 годинки.
По-голямото изпреварва, разбира се.
- Спечелих! Спечелих! – вика то, писука като малко разрошено врабче.
А в това време малкият е спрял. Вдига от пътеката кленов лист. Гледа го замислено. Обръща се към майка си и казва:
- Мамо, това е подарък за теб!
И двамата са щастливи, гледат се един друг, с внезапно появила се нежност.
И на мен изведнъж ми дожалява за момчето със зелените сандали.
Колко пъти още ще тича и ще се старае, ще си мисли, че е най-важното да стигне до финала първи.
И ще вярва, че ето – ще победи и всичко вече ще е наред, ще получи всичко най-хубаво от живота. Ааа! Трябва само да бяга с всички сили! И да е по-бърз! И по-силен! И да не спира!
А за да спечели човек, изобщо не е задължително да стига до финала…
Автор: Анастасия Рубцова
Още по темата:
