Писмо на една майка до президента на САЩ

Писмо на една майка до президента на САЩ

В САЩ няма платен отпуск по майчинство, гарантиран от държавата. По закон, жената получава 90 дни неплатен отпуск след раждането. В случай че иска да запази работата си, тя трябва да се върне на работното си място след изтичане на този период. Ако иска да гледа детето си за по-дълго време, трябва да напусне работа и да остане без доходи.

Това е писмото на Реган Лонг до президента на САЩ по повод липсата на платен отпуск по майчинство, гарантиран от закона.


Уважаеми г-н Президент,

Утре ще направя немислимото. Още веднъж ще прекрача бебето си и ще тръгна на работа малко след неговото раждане. Сърцето ми отново ще се разбие на малки късчета, макар че толкова се молих да не се наложи да изпитам тази мъка за четвърти път.


Казват ми да се стегна. Напомнят ми, че трябва да съм благодарна за това, че изобщо имам работа. Отново и отново ми повтарят, че като учител имам най-лесната работа на света и работният ми график е възможно най-добрият за една работеща майка.


Да, събрах всичките си сили. Да, благодарна съм за работата си. И да, имам чудесен график за една работеща майка.


Но ето ме тук, за пореден път събирам сили да напусна моето новородено бебе.


Утре сутрин ще обикалям трескаво къщата, за да подготвя възможно най-много неща за децата си, преди да тръгна за работа. И въпреки че съзнавам, че съм само една от стотиците хиляди работещи майки, които правят това, което е необходимо, за да изхранват семейството си, ме боли за тях, защото знам, че те също страдат за своите бебета.


Утре ще изтрия сълзите си, ще откъсна децата от краката ми, ще отворя малките пръстчета, които ме стискат, и ще обърна гръб на новороденото си бебе. Няма да мога да целувам коремчетата им през деня. Няма да мога да ги приспя следобед. Няма да мога да накърмя новороденото си, когато плаче, огладняло.

...Утре сутрин ще изляза от вратата и ако се обърна, ще видя сълзите в очите на децата си, ще чувам плача на бебето зад затворената врата. Ще събера всички сили, за да стигна до колата, а после до работата си. А там ще ме чакат 20 ученици, които ще очакват да ги вдъхновявам, обичам и образовам.

Въпреки ужасната болка в мен, разкъсана от мъчението да съм далеч от новороденото си бебе, аз ще трябва да бъда силна и да направя това, което трябва да бъде направено.


Знаете ли, г-н Президент. Дъщеря ми вече държи главичката си изправена. Тя се усмихва през цялото време особено когато чува гласа ми или когато разбере, че съм наоколо. Очите ѝ започват да фокусират все по-добре. Сега е на 9 месеца, но едва преди няколко седмици тя наистина ме погледна и ме видя.

Точно в този момент тя ме разпозна като тази, която е до нея през нощта. Която се втурва към нея при първите звуци на недоволство. Аз съм ръцете, които я гушкат и успокояват най-добре, и шията, в която сгушва малката си перфектна главичка. Тя вече знае, че аз съм Мама.


А утре, толкова скоро, аз ще трябва да я оставя на друг човек.


Продължава да ми е трудно да свикна и да приема мисълта, че нямам платен отпуск по майчинство. Лишени сме от възможността да имаме някакви доходи, докато гледаме децата си, и не можем да прекарваме това така необходимо за тях време заедно.


Утре аз няма да мога да гушна и нахраня детето си. Вместо това тя ще се бори и ще отхвърля шишето, което мрази, докато аз се крия в някой ъгъл на работа и се опитвам да ѝ осигуря кърма с помпата. Дори само от тази мисъл сърцето ме заболява и ме изпълва гняв.


И в същото това време аз ще трябва да обучавам, инструктирам, оформям малките умове, независимо че страдам толкова силно. Ще се опитвам да прикривам емоционалната и физическата болка, които изпитвам, за да продължа да преподавам на учениците си.


Така че ви питам, г-н Президент, защо Съединените щати са единствената развита страна в света, в която няма закон за осигуряване на платено майчинство? Всъщност защо сме една от малкото страни в света, в които няма никакъв платен отпуск по майчинство?


Бебето, на което ще обърна гръб утре, е моето четвърто дете… моето последно бебе. Много се молих нещата да бъдат различни с него, да мога да остана вкъщи и да се грижа за нея по-дълго. Да я гушкам, да я люлея, да я целувам толкова често, колкото искам. Да съм близо до нея и да се грижа за нея по начина, по който само една майка може. Но това няма как да стане.


Като майка, която говори от името на стотици хиляди работещи майки, моля ви, осигурете ни това жизненоважно за майката и бебето време. Осигурете и уважавайте този деликатен период, защото той е критично важен поради причини, които са толкова много, че дори няма да успея да ги изброя.


Утре ще направя немислимото. Ще събера сили и ще се присъединя към хилядите други жени, които обръщат гръб на новородените си бебета и се отправят навън, далеч от тях, чувствайки се като гладиатори, които излизат на арената.


Но, г-н Президент, наистина ли е необходимо да бъдем гладиатори, а не просто майки?


Писмото на Реган предизвика силни реакции – след публикуването си в „Хъфингтън пост“ материалът има над 475 000 харесвания и 1060 коментара. Коментарите вече са заключени и не могат да бъдат прочетени, но имаше много голям процент несъгласие с авторката. И то изразено предимно от жени. Аргументите, които бяха изложени от противниците на платения отпуск по майчинство, бяха следните:

-          Не искам аз като гражданин да плащам за твоето решение да имаш деца.

-          Работодателят не е длъжен да плаща за вашето семейно решение.

-          Човек трябва да има деца само след като е изчислил дали финансово може да си позволи да ги гледа.

-          Като учител е трябвало да планираш бременността си така, че да родиш точно 6 месеца преди лятната ваканция, така щеше да имаш 3 месеца неплатен и 3 месеца платен отпуск.


Автор: Реган Лонг - http://www.reganlong.com/




Още по темата:

Думите, които не трябва да пропускаме да казваме на децата си

Продължаваме напред!

10 неща, които бъдещите майки трябва да знаят за майчинството