RO EN

Писмото на една австралийска учителка – защо напускам след 30 години

Писмото на една австралийска  учителка – защо напускам след 30 години Автор:


До всички мои приятели преподаватели и до хората, които имат деца в училище.

 

Образованието в австралийските училища е в криза и някой трябва да чуе тези, които се опитват да надигнат глас. Бях основен учител в училища в Брисбейн през последните 30 години. Тази година, след дълго обмисляне, реших да си потърся друга работа, което няма да е лесно за жена на 50 г. Не мога да продължавам да работя по изисквания от мен начин, защото той е фундаментално различен от моята философия за преподаването. Обичам учениците си и те ме обичат. Знам как да ангажирам децата в учебния процес и как да го направя забавен за тях. Това е нещото, в което съм най-добра.

 

В наши дни учителите имат много ограничена професионална самостоятелност. Казват ни какво да правим, как да го правим и кога да го правим. Никога, в целия ми професионален опит, учителите не са били под такъв стрес и под такава заплаха за психическото си здраве, същото се отнася и за децата.

Натискът е огромен. И преди хората да започнат да говорят за намаления работен ден, който имаме, и всичките ваканции, през които не работим, нека да разясним нещо. Никой учител не работи само от 9.00 до 15.00 ч. Освен че сме с учениците през тези часове, извън тях ние ходим на училищни екскурзии, лагери, срещаме се/говорим по телефона с родители, организираме тържества. И разбира се, подготвяме се за часовете, проверяваме домашни и тестове, попълваме отчети. На един обикновен учител му се заплащат 25 часа седмично. Да, правилно прочетохте – 25 платени часа на седмица. Във всяка друга професия това означава заетост на непълен работен ден. Непълен ли ви изглежда денят ни, след като прочетохте изброеното по-горе? След като разяснихме този въпрос, нека си поговорим какво се случва в класните стаи на нашата велика нация.

Стаите са препълнени, в тях гъмжи от човешки същества, всяко от което със своите индивидуални нужди – социални и образователни. Като учители на нас ни се казва, че трябва да опознаем в дълбочина всяко дете и да се отнасяме с него спрямо особеностите му. Добрите учители отчаяно се опитват да го направят, но това е почти невъзможно и ние се чувстваме виновни, че не се справяме и не помагаме достатъчно на децата, които са под нашите грижи.

Учебният план е толкова претрупан. Подготвителните учители, които преди преподаваха по прекрасни програми, базирани на играта, сега учат децата да четат, пишат и едновременно с това ги запознават с история и география. Като учител и майка на трима синове, това ужасно ме плаши. Всички знаем, че децата на тази възраст се нуждаят от движение и разнообразие, а не от седене зад чиновете. А какво да кажем за изискванията за училищна готовност? Страхувам се за малчуганите, които не са готови за училище и които неизбежно ще изостанат още от началото. И това е проблемът с претоварената учебна програма. Няма време за затвърждаване на основните знания. Всеки учител на планетата ще ви каже, че ранните години трябва да са заети само с четене, писане и смятане. Моите собствени деца отидоха в първи клас след прекрасни предучилищни години, изпълнени с игра. Те не знаеха повече от няколко букви и познайте какво? Научиха се да пишат и да четат, без да е необходимо да започват от толкова ранна възраст.

Никога през кариерата ми на преподавател не съм виждала толкова тревожни и стресирани деца, както сега. Това много ме натъжава. В момента ученето е базирано на данни. Ние ги тестваме и оценяваме и ги притискаме много силно. Разбирам, че учителите трябва да носят своята отговорност и самите те трябва да бъдат оценявани, но преди всичко те трябва да могат да разпознават нуждите на детето. Много от материала, който преподаваме, са безцелни факти. Дори не искам да говоря за матурите. Учителите не биха имали никакъв проблем с тях, ако значението им не беше толкова преувеличавано от медиите и родителите.

Защо пиша това? Пиша го, защото учителите трябва да надигнат глас, но много често ги е страх да го направят. Ние трябва да поискаме да върнат професията ни в собствените ни ръце, но сме лишени от сила. Учителите преподават, защото обичат децата и образованието е тяхна страст. Нашите млади професионалисти влизат в редиците ни с искрящи очи и вирнати опашки, енергични и ентусиазирани, готови да променят статуквото. Защо тогава остават учители за най-много 5 години? Разбира се, този въпрос е риторичен. Аз знам отговора. Те бързо изгарят и загубват илюзиите си. По-старите учители като мен са виждали по-добри дни в класната стая и за нас е дори по-тежко да виждаме как цялата радост се изстисква от процеса на учене. Ние имаме достатъчно опит, на който да се позовем и който ни помага да прескочим някои капани. Ние дори понякога надигаме глас. Нас не могат да ни контролират лесно. Но ние сме уморени и нашите илюзии също си отиват.

Пиша това, защото се надявам да предизвикам публична дискусия. Нуждаем се от подкрепата на тези родители, които са съгласни с нас.

Пиша това, защото обичам децата и не мога да понасям да виждам какво им причиняваме.

Миналата година се извиних на класа си, че ги притискам толкова строго при подготовката им за матурата, и едно дете ме попита: „Ако не харесвате нещата, които правите, защо тогава все още сте учител?“. Този въпрос заседна в ума ми.

Нямах друг отговор, освен този, че наистина обичам децата, и за мен беше много тежко да осъзная,

че това вече не е достатъчно.

 Източник

Уча се да пиша!
Купи сега
Уча се да смятам!
Купи сега


Още по темата:

8 неща, които хората не разбират за работата на учителя

В днешната педагогика ние стъпваме като по минно поле

Какво казва един учител преди матурите 


!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД.

Виж следващата новина
Към нашите деца – простете ни!
Към нашите деца – простете ни!

Автор: Дима Зицер

Мили деца!


Дойде времето да признаем – много ви обичаме! Почти винаги. Обичаме, както можем, та нали никой не ни е учил как да го правим. Но ние много се стараем, наистина.