Веднъж преди много, много години на Северния полюс се случи голяма беля. Дядо Коледа се разболя тежко. Добрият старец имаше висока температура, силна треска и раздираща кашлица. Той лежеше изнемощял в постелята си и разбира се, работата по приготвянето на подаръците не само че замря без него, а напълно спря.
Обитателите на Коледния град се събраха, силно обезпокоени и разтревожени, и започнаха да умуват как да му помогнат. Едни предложиха разтривка с кленов сироп. Други искаха да му направят чай от борови иглички. Трети предлагаха гореща вана с шоколад. Най-накрая една сребърна лисица, живяла дълго и събрала много мъдрост, каза:
- Защо не повикаме доктор Охболи? Той със сигурност ще знае как да излекува Дядо Коледа!
Всички закимаха одобрително с глава и веднага включиха северния телеграф, за да изпратят телеграма до доктор Охболи. А тя гласеше:
„Дядо Коледа болен. Точка. Нужда от лекар. Точка. Моля елате незабавно. Точка. Благодаря. Точка“.
Северните катерици чевръсто потропваха със зъби, тупкаха с лапички и опашки по Големия айсберг и така изпратиха телеграмата.
Доктор Охболи я прочете, бързо спретна лекарската си чанта и повика най-голямата и силна птица.
- Братко кондор, моля те да се кача на раменете ти, за да отлетим към Северния полюс. Дядо Коледа има нужда от моята помощ.
Кондорът хапна обилно, пи много вода, защото знаеше, че го чака дълъг полет, и веднага след това заедно с доктора потеглиха към полярните ширини.
Веднага щом се приземиха, доктор Охболи отиде при болния. Той извади от чантата си термометър, слушалки и апарат за кръвно налягане. След обстоен преглед лекарят каза:
- Поставих диагноза – леден вирус. Но без паника и суматоха – има лек. Трябва да изпие десет грама сироп от облаков памук, звезден прах и лунен лъч.
Още щом чуха това, елфите, джуджетата и елените си разпределиха мисията за спасяването на Дядо Коледа на три части.
Елените потеглиха към най-високия връх на Земята, за да се видят с облаците.
Елфите полетяха нагоре към звездите.
А джуджетата се обърнаха към старейшината на белите мечки. Джуджетата са много сърцати, но са дребни и трудно се движат през ледовете. А белите мечки са големи, силни и издържливи на дълги преходи. Затова един силен мечок, с две джуджета на гърба си, потегли към хоризонта за среща с Луната.
Минаха три дълги, мъчителни дни. Всички се тревожеха за добрия старец и за това, че без него Коледата е застрашена.
Рано сутринта на четвъртия ден първи пристигнаха елфите. В малка кристална чаша те носеха звезден прашец.
След тях дотопуркаха елените. Върху рогата на най-стария бяха закачени парченца облаков памук.
Не след дълго се чуха и тежките стъпки на белия мечок. В шапките си джуджетата носеха парченца лунен лъч.
Доктор Охболи веднага направи сироп и нежно поднесе чашката към устните на Дядо Коледа.
След малко цветът на лицето му се върна и бузите му се зачервиха. Хриповете и кашлицата най-после спряха и той отвори очи. Надигна се от постелята, погледна всички с благодарност и рече:
- Приятели мои, аз съм най-щастливият човек, защото имам вас. Да се залавяме бързо, чака ни много работа. Трябва да приготвим не само подаръци за децата. Трябва да напълним много пликове с любов за всички хора по Земята. Нужно е да изработим милиони торбички с надежда, уют и топлина. Трябва да изковем милиони кутийки с милост и щедрост.
Като чуха това, елените затропаха игриво с копита. Белите мечки тръскаха весело глави. Елфите запяха коледни песни, а джуджетата надуха малките си рогове.
Настана оживление, защото Коледата бе спасена.
А навън, в тихата и свята нощ, Северното сияние покри с магическата си плащеница Земята и сякаш нежно нашепваше на хората:
„Мир вам! Благословени да сте!“.
Автор: Весела Атанасова Илиева. Учител в 107 ОУ "Хан Крум" София.
Фейсбук профил
Още по темата:
Кученцето - Приказка с милувка
