RO EN

Трябва ли да е така? Писмото на един учител

Трябва ли да е така? Писмото на един учител

Уважаеми родители,


Знам, че не всички ще се съгласите с това, което съм написала. Някои от вас дори ще се ядосат, след като го прочетат. Както и за всяко друго нещо, текстът ми не засяга всички родители. Аз оценявам и съм благодарна на тези, които ме подкрепят и работят заедно с мен – вие знаете кои сте.

Всичко започна една сутрин, в която се погледнах в огледалото и се замислих, дали наистина е редно да изглеждам и да се чувствам ТОЛКОВА изтощена. Аз съм майка на три деца и съм учител в средно образователно училище.

Повечето хора ще кажат, че това си е достатъчно, за да съм уморена. Но нещата са много по-дълбоки от това. Изминалата година ме доведе дотам да се чувствам изчерпана, победена и несигурна в мястото, което съм избрала в този свят. Преди да се предам окончателно, реших да положа повече усилия и да се опитам да стигна до същината на това, което чувствам.

Бях изненадана от резултатите и макар че в началото те ми донесоха известно облекчение, знанието, че не съм единственият учител, който се чувства така, ме накара да се страхувам за бъдещето на нашето общество.


В последните години много родители са възприели един лековат подход при възпитанието на децата си, съчетан с безпрекословното удовлетворяване на всички техни желания. Не е ясно какво кара тези родители да мислят, че за децата им не трябва да има граници, дисциплина, изисквания и правила – особено в училище.

Каквато и да е причината, тези родители всъщност правят ужасна услуга на бъдещите млади хора и обществото като цяло. Освен това те карат учителя на детето си да се чувства фрустриран, без подкрепа и безкрайно изтощен.

Скоростта, с която добрите учители напускат училищната система, е космическа и ако това продължи, скоро никой няма да иска да преподава.

Младите учители издържат средно около 4 години, преди да напуснат. Те са преки свидетели на тази странна културна промяна и си тръгват, осъзнавайки, че нямат енергията да водят изгубена битка. Но най-тъжното всъщност е, че училищата произвеждат членове на обществото, които са неспособни да бъдат конструктивни и да допринасят за общото добруване.


Детството е период на интензивно физическо, емоционално и психологическо развитие. Децата трябва да учат кое е подходящото поведение в общността, как да комуникират с връстниците си и с възрастните хора. Те трябва да се научат да играят по правилата, а не да им се казва, че могат да ги нарушават или пренебрегват.


Децата трябва да бъдат учени на основни ценности като емпатия, отговорност, упорита работа и дисциплина. Те трябва да знаят какво значи добросъвестност, упоритост и лоялност.

Когато родителите отказват да поставят граници, да оставят децата си да понесат последствията и очакват същото да правят училището и обществото, то те лишават децата си от качества, които да им помогнат да успеят в бъдеще. Ние на практика ограбваме децата от най-големия подарък, който можем да им дадем.


Има едно нещо, за което всички ние можем да се съгласим – че родителите обичат своите деца. За съжаление, някой-някъде-в някакъв момент е посадил семето на съмнението в умовете ни, казвайки ни, че ако сложим граници на децата си, те ще си помислят, че не ги обичаме. Ох, каква глупост е това!


Ако си мислите, че разглезването прави децата ви по-щастливи, то не сте проучили добре статистиките, които напълно опровергават това схващане. Едно скорошно проучване показва, че има огромен ръст в младите хора с депресия, тревожност, пристрастяване към наркотици в колежите и университетите през последните пет години.

Учените твърдят, че част от причината е в прекалената закрила на родителите и прекалената свобода в училище. Оказва се, че въпреки непрекъснатото мрънкане и охкане децата ни се чувстват в безопасност, обичани и ценени, когато им покажем кой е шефът.


Това не е някаква суперсложна наука. Не трябва да имате две образования, за да го разберете. Ако се обединим и заработим заедно, можем да разчистим бъркотията, която сътворихме. И много искам да ви споделя няколко важни неща:


         1. Да започнем с това, че вашето дете е способно да направи и каже неща, които могат да ви потресат. Работим с тези деца всеки ден и ги виждаме в различна светлина от тази у дома. Ако ви сигнализираме за проблем или напишем забележка, че детето ви се е държало неуважително, не го отхвърляйте автоматично като невъзможно.

Обмислете го за момент. Ние не сме нарочили детето ви. Не го мразим. Не изпитваме извратено удоволствие от това да пишем забележки. Ние искаме това, което и вие – да пораснат и да се превърнат в най-добрите хора, които биха могли да бъдат. Но те не се раждат с вродената способност да го направят. Ние трябва да ги насочваме, упътваме и моделираме.

Знайте, че аз съм рамо до рамо с вас в тази битка. У дома имам седмокласник, четвъртокласник и дете в предучилищна възраст. През повечето от вечерите си лягам и се моля да бъда по-добър родител на следващия ден, защото този не съм успяла.

Когато получа мейл от учителя на 9-год. си син, че е бил наказан, защото не е стоял мирно в клас и се е закачал със съучениците си, аз едва успявам да удържа порива си: 1) да се скрия засрамено; 2) да скоча в негова защита – та той е просто едно малко момче и има нужда от игри навън!; и 3) да игнорирам проблема.

Дали той ще има своето обяснение за ситуацията? Не се съмнявам в това. Ще го изслушам ли? Да. Ще промени ли това фактът, че един зает човек е отделил време да ми пише, защото моето дете е затруднило работата му с останалите деца? Не.

Да го наказвам у дома за това, че се е държал неуважително в училище, е трудно. Уморително е, коства ми много усилия, изисква огромно търпение и като цяло си е неудобство.

Но фактите са такива: неговата учителка има нужда да я подкрепя, точно както аз имам нужда от нея, за да го научи на определени неща. Аз и тя, ние трябва да работим в екип, за да успеем да управляваме този автобус, иначе колелата ще паднат и ще свършим в канавката.


         2. Вярвайте ми. Когато пиша забележка на дете или казвам на родителите, че то има проблем с поведението, почти мога да видя как настръхват. Напрягат се и са готови за отпор, за да защитят детето си… и нека ви кажа – това е изтощително.

Любимото ми изживяване е, когато кажа на майка какво е сторило детето ѝ и тя се обърне към него и го попита: „Това истина ли е?“. Разбира се, че е истина. Току-що ви го казах. Ние (жените) често имаме тенденцията да си мерим силите една с друга.

Много ясно го виждам при момичетата в средните класове. Те могат да са лоши, дори жестоки една с друга. За съжаление, някои от нас никога не надрастват това. Въпреки че сме възрастни, ние не се подкрепяме, а се възползваме от най-малката възможност да атакуваме.

И да бъдем откровени, това боли – болеше, когато бяхме тийнейджъри, боли и сега. И нищо чудно, че когато аз отправя забележка на детето ви, вие го възприемате като забележка към вас – че не сте достатъчно добри майки. А това е толкова далече от истината.

Изборите, които прави детето ви, не са директно изражение на вашата личност. Но начинът, по който избирате да реагирате на постъпките му – Е. Всяко дете прави бели. Всяко дете ни разочарова понякога. Всяко дете се нуждае от екип от възрастни, които да се грижат за него. Това не е някакво състезание между нас. Аз искам да бъда част от екипа ви. И имам нужда учителят на детето ми да бъде част от моя.


         3. За бога, спрете с извиненията. Ако искате детето ви да е успешно в живота, спрете да намирате извинения за постъпките му. Миналото лято срещнах край басейна мой ученик и се заговорихме за домашните, които имат за лятото.

Той напълно спокойно ми каза, че не е прочел нито една книга. Когато изразих разочарованието си от това (все пак оставаха само две седмици до началото на училище), майка му веднага започна да го защитава и да ми обяснява, че са имали семейни затруднения и тя е позволила на детето да има повече време за забавления.

Еха.

Някои родители винаги намират оправдания независимо дали ситуацията го налага. За съжаление, в резултат на това някои деца се превръщат във възрастни, неспособни на нормална трудова етика и непрекъснато използващи извинения за пропуските си.


         4. Драги родители, нека бъдем партньори. Нормално е детето ви от време на време да има проблеми. Това изгражда характера и го учи на важни житейски уроци. Като учители ние се объркваме, когато срещнем родители, защитаващи детето си на всяка цена.

Това са родителите хеликоптери, които непрекъснато кръжат над детето си, готови във всеки момент да се гмурнат и да го спасят от всеки дребен проблем.

Ако детето ви получи 4-ка за проекта, който е подготвило, значи толкова е заслужило. Няма нужда да уговаряте специална среща с мен и да преговаряте за 5-ица. Всеки път, когато го правите, вие разрушавате и без това синергия между родител и учител. Позволете на децата си да се провалят. Нека да ги заболи малко. И ви уверявам, те ще се опитат да са по-добри следващия път.


          5. Това може да е малко трудно за възприемане, но ето го: не трябва да си мислите, че щом детето ви получава само отлични оценки, то получава добро образование. Истината е, че много често най-неефективните учители поставят най-високите оценки, защото знаят, че по този начин никой няма да ги закача.

И честно казано, не мога да ги обвиня за това. По този начин те си спестяват много негативни емоции и преживявания – в училище, по улиците, в социалните медии. Родителите често казват: „Детето ми има страхотен учител! Цяла година изкарва само шестици!“. Сериозно ли?

Честно казано, обикновено най-добрите учители поставят най-ниските оценки, защото по този начин изискват и очакват повече от децата. И въпреки това, когато детето ви получи ниска оценка, вие бързате да се оплачете на директора, с което не просто натоварвате и без това претоварената училищна администрация, но и карате учителя на детето си да се чувства пренебрегнат и неуважен.

Моля ви, отдръпнете се и огледайте ситуацията. Преди да оспорите ниските оценки от учителя, помислете дали всъщност детето ви не ги е заслужило и дали всъщност учителят не ви прави услуга, като ви уведомява за определени дефицити.


          6. Учителите стъпват върху яйчени черупки.

Тъжната реалност е, че ръцете на учителите и директорите в наши дни до голяма степен са вързани. Ние не знаем какво още може да се случи в непрекъснато променящата се, но не и подобряващата се образователна система.

Малко са тези, които смеят да направят забележка или дори накажат дете, без да се притесняват, че ще се наложи да дават обяснения в кабинета на директора. Администрацията е претоварена от жалби, молби и желания на родители и разглеждането, обсъждането и удовлетворяването им отнема от времето, предназначено за управляване на училището и учебния процес.


          7. Последно по място, но не и по важност – АЗ ЗНАМ, че вие обичате децата си. Аз също ги обичам. Тези деца са в сърцето ми по начин, който не бих могла да ви обясня. Просто ви моля – вярвайте ми, подкрепяйте ме и работете С мен, а не срещу мен.

Имам нужда да пазите гърба ми. Имам нужда да ми показвате уважението, което заслужавам. Моля ви, не говорете лоши неща за мен пред децата си. Не ме атакувайте в социалните мрежи. Подкрепете ме и ме накарайте да се почувствам ценена.

Аз правя това за вас непрекъснато в класната стая. Аз оценявам усилията, които полагате, за да се грижите за семейството си. Аз не съм ваш враг. Аз съм на ваша страна. Аз хваля детето ви (когато го заслужава) с гласа, с който хваля собственото си дете. И ви гарантирам, че вие и аз, ние искаме едно и също нещо. И най-накрая ви обещавам, че ако ми позволите, ще дам на детето ви най-доброто възможно обучение.


Защото заедно ние можем да сме една страховита сила, нали?

 

Автор Ерин Аксън, учител в Саут Каролина, САЩ

Източник

Още по темата:

Напред, науката е слънце

8 неща, които хората не разбират за работата на учителя

На учителите – с благодарност и признателност

100 умни кръстословици
Купи сега

Виж следващата новина
И все пак с какво да се храним?
И все пак с какво да се храним?


Съществуват множество и разнообразни виждания по  темата Здравословно хранене. Многообразието обаче може да ни обърка и да ни поднесе често противоречащи си теории относно това, коя храна и по какъв начин е добре да поднесем на семейството си и коя е добре да избягваме.