Една история от пощата ни. Включва една лоша дума, едно разумно обяснение и малко/много засрамени усмивки :)
„Карам Ани (5г.) и нейна приятелка на кино. Изнервена от движението процеждам през зъби: „Тъпанар!”.
Млъквам стреснато и се надявам децата да не са ме чули.
След минута чувам отзад другото момиченце да разяснява на дъщеря ми:
„Тъпанар, това е човек, който не гледа къде кара – татко вчера го обясняваше на висок глас в колата”
Още от поредицата:
*Присъединете се – напишете с какво са ви разсмели вашите хлапета – директно тук или пък на: [email protected]
