Ако детето не иска да учи - кого да обвиним? - мнението на един учител

Ако детето не иска да учи - кого да обвиним? - мнението на един учител

Здравейте, синът ми е в VII клас, предстои му да кандидатства, а няма никаква амбиция да учи, светът му е игри на компютър и телефон, когато ги отнема и го лиша от тях, става вечно намръщен, сърдит, не говори с никого, когато му заговоря за училище, въобще не слуша вече… не иска и да спортува… дайте ми съвет, моля!“

Отговаря Весела Илиева, учител:

Разрешете ми да споделя случай от моята практика.

Преди доста години имах в класа си един ученик, който също като вашия син не искаше да учи. Вместо това по три пъти в седмицата разглобяваше и сглобяваше стария москвич на баща си.

В това отношение просто беше роден гений. Скоро съседите разбраха, че много го бива, и започнаха да му оставят колите си за ремонт. Стана така, че започна да печели повече пари от родителите си, и това съвсем го отказа от ученето.

 

Няма да навлизам в излишни подробности как в продължение на много време ходех след работа в гаража и разговарях с него на различни теми.

Веднъж го попитах дали иска да има собствена кола? Изслушах търпеливо емоционалния поток от думи каква кола ще си купи, къде и как ще я кара. И тогава го зашеметих с простичкия довод, че за да има шофьорска книжка, му трябва диплома.

От там насетне всичко си дойде на място.

 

С други думи, опитайте се да разберете какво е интересно за вашия син.

 

Това е пътят към мотивацията. Щом са компютрите, дайте му примери за хора, успели и преуспели в IT сектора: Джон Атанасов, Бил Гейтс, Джеф Безос, Марк Зъкърбърг, Тим Кук и др.

Заедно със сина си седнете и намерете смисъл в това, което прави, което иска да постигне.

Така ще му помогнете да разбере, че училището, образованието и накрая дипломата са необходими стъпки, за да постигне успех в живота си.

 

 
* * * 

Когато един тийнейджър стане немарлив и нехаен ученик, много често родителите са склонни да обвиняват преди всичко училището, след това самото дете и в много малка степен себе си.

Всъщност проблемите са провокирани не от една причина. Те са комплексни и всеки има своята вина.

Училището – защото може би е попаднал на учители, които не успяват да събудят интерес.

Доста често уроците са големи, тромави, скучни и от учителя зависи как да ги направи по-атрактивни. За съжаление, доста учители се ръководят от това, какво количество информация е запомнено, и поставят оценки при нейното възпроизвеждане.

А светът се развива! В интернет могат да се намерят къде по-интересни неща от скучните описания в учебниците.

При тези условия как да очакваме ученикът да има мотивация за учене?

Родителите – защото в определен момент започват да подхождат формално и смятат, че щом детето им е в добро или престижно училище, всичко ще си дойде на мястото. За съжаление родителите не дооценяват колко е сериозно положението и се ограничават да слагат етикет „може, но го мързи“.

Често родителите залитат и в другата крайност. Те подпомагат и обгрижват децата си, без да им оставят възможност за самоинициатива.

 

В спокойствието и комфорта, които осигуряват на детето си, то, разбира се, става пасивно. Започва да си избира занимания, които не изискват напрежение, които са леснодостъпни – в случая компютъра и телефона. Такова дете става неспособно не само да достига нещо само, но и  не изпитва желание, тоест мотивацията му е нулева.

Освен това, родителите често забравят, че в даден момент престават да бъдат авторитети и не само – те дори не са интересни. Тинейджърът си намира връстници или други възрастни, които са по-забавни и които ценят неговите постижения в компютърните игри например. Той не реагира на порицанията и похвалите, защото това, което му говорите вие като родители, не го интересува.

И накрая самото дете. Възрастта между 12 и 15 години е трудна. Дали ние като учители и родители сме пренатегнали „гайките“ с прекомерна амбиция и непрестанен натиск, но така или иначе, „резбата“ се къса.

Това е период, който аз наричам „Пунически войни“. Тийнейджърът или се затваря в себе си (по-скоро в света, който му е интересен), или все по-често започваме да чуваме: „Ти нищо не разбираш!“, „Престани да ме сравняваш с този или онзи отличник, защото те са тъпи зубъри“, „Не ми крещи, няма да уча!“.

За много родители тази възраст и отношението на детето им е като шок.

Някои прибягват не само до вербална, но дори и до физическа агресия към децата си. Няма смисъл! Тогава нежеланието за учене и липсата на всякаква мотивация може да прераснат в отвращение. Рискувате детето ви да започне да ви лъже, да бяга от часове или дори самò да си пише шестиците в бележника. Повярвайте ми, децата са много изобретателни, решат ли да се съпротивляват.

 

 

Можете да опитате старата система на „моркова и магарето“, но тя има краткотраен ефект. Ако се увлечете и я прилагате дълго, впоследствие ще срещнете още по-голям гняв и съпротива.

По-скоро стимулирайте тийнейджъра сам да избира наградата си.

Но преди всичко разберете какво го вълнува. Какво му е интересно? Може на вас да ви изглежда маловажно или глупаво, но го слушайте внимателно, проявете интерес към неговите занимания. Говорете с него, без да осъждате, преценявате или пък да слагате етикети. Вижте света през неговите очи.

Разбира се, няма да стане веднага! Може в началото изобщо да не ви допусне или още по-лошо – да ви заподозре в лицемерие.

Когато говорите със своя тийнейджър, не го нападайте. Въпросът: „Защо не искаш да учиш?“, трябва да изчезне от речника ви. На такъв въпрос детето или ще замълчи, или ще ви отговори формално: „Защо трябва да уча?“, т.е. ще ви вкара, без да се усетите, в обяснителен режим.

 

 

По-скоро питайте: „Посочи ми една причина, поради която не искаш да учиш.“. При опит за измъкване от негова страна бъдете настоятелни: „Не искам пет или десет причини, а само една!“. Това ще го накара най-малкото да се замисли. И тогава вече ще можете да продължите да гоподтиквате да търси смисъл във всичко, което прави.

Не се страхувайте да говорите с детето си за всичко. Няма теми табу! Говорете спокойно и без недомлъвки дори когато темата ви се струва неудобна! Говорете за живота, смъртта, за парите, за изневярата, за алкохола, за наркотиците, за любовта и секса (това са различни неща). Оставете го да пита, без да се измъквате от неудобните въпроси с измисляне на фиктивни причини като: „Сега нямам време“, „Утре ще ти отговоря“, „Търсят ме по телефона“ и т.н.

Когато детето ви разбере, че във ваше лице има интересен събеседник, тогава ще ви допусне до себе си и ще разберете защо липсва мотивацията за учене.

 

Автор: Весела Атанасова Илиева. Учител в 107 ОУ "Хан Крум" София.   

Фейсбук профил  

 

 

Още по темата: 

Синът ми не иска да учи, нищо не го интересува - какво да правя?

Квадратните деца

Децата са други, различни