Авторът на статията – Лия Шарова, ръководител на центъра „Стоп-Угроза“, коментира една много важна грешка, които ние, родителите, понякога допускаме.
Моля, прочетете:
Мили майки и татковци,
Искам да си поговорим само за три минути за нещо много важно.
През 2014–2015 г. проведох над 100 обучения по безопасност, по време на които минимум 2000–3000 деца ми разказваха как си представят един престъпник, на кого биха помогнали на улицата, с кого биха тръгнали, без да се притесняват, и какво биха направили в случай на опасност.
Ще ви споделя изводите, които си направих, основани на точна статистика:
9 от 10 деца на възраст 7–9 години, не знаят наизуст телефонния номер на родителите си. Помислете си какво би се случило, ако детето ви остане само на улицата без мобилния си телефон?
19 от 20 деца във всички възрасти биха изпратили любезна леличка до най-близкия магазин, училище, спирка на автобус. В някои класове всички без изключение вдигат ръка за потвърждение.
19 от 20 деца от всички възрасти биха помогнали на възрастен чичко да занесе до колата си пакет, кученце, котенце, чанта.
При това 10 от 10 ученици смятат за възрастен чичко човек на около 50 години. Първокласниците смятат за остарели хора и 40-годишните. А на старите хора трябва да се помага…
19 от 20 деца от 1. и 2. клас и половината от децата между 10 и 14 години са сигурни, че с лекота ще разпознаят престъпника (защото той е в черни дрехи, крие се, гледа странно, носи огромна чанта, държи се необичайно, усмихва се хитро и неестествено, подмамва с бонбони, обикновено е мърляв мъж на 30–35 години, приличащ на просяк или затворник).
Най-малко половината от децата в случай на опасност ще побегнат, за да се скрият на „безопасно“ място като подлез или двор.
Всички деца смятат, че могат да се доверят на „познати възрастни“, в това число съседи, приятели на родителите им, продавачите в съседните магазини – на практика всички хора, които някога са виждали.
19 от 20 деца 100% ще тръгнат с който и да е човек, обърнал се към тях по име.
19 от 20 деца на всяка възраст се притесняват да извикат високо: „Помощ! Не познавам този човек!“, ако някой ги хване за ръка и ги поведе нанякъде.
Това е само част от тази невесела статистика. И ето и най-главния момент: хайде да изключим от разговора с децата си за възможните опасности думата „подозрителен“.
Истинският престъпник, който може да поиска да отведе детето ви, не е подозрителен. Обикновено той е най-малко подозрителният от всички минаващи наоколо. Това е вежлив, усмихнат, прилично облечен човек, това е миловидна жена или спретнат старец.
Разкажете на децата си, че „подозрителни“ престъпници съществуват само във филмите и в криминалните новини по телевизията. Детето трябва да се доверява само на най-близките си. И на никой друг. Всички други са странични хора, които не трябва да се обръщат към детето ви нито за да го почерпят с нещо, нито за да го помолят за помощ, нито просто да си поговорят. И докато не разкажете за това на децата си 100 пъти и не ги научите автоматично да отговарят на непознати хора с: „Не ви познавам и не мога да разговарям с вас“, то не можете да сте сигурни в нищо. Те ще продължават да мислят, че престъпниците ходят с маска и пистолет.
Този текст е част от Седмицата на безопасността. Като част от нея, До 10 август 2016 г. ще изпращаме книжката „Кико и ръката“, както и Ръководството за родители "Правилото на бельото" при всяка поръчка от електронния ни магазин.
Още текстове по темата:
Съвети за безопасност на децата
Седмица на безопасността на децата
Ръководство за родители "Правилото на бельото"
