Никога не съм била особено точна, но когато станах родител, пред мен се откри една цяла нова вселена от извинения за закъснение на срещи, училище, партита и изобщо уговорки. Преди използвах и чувах обичайните неща, нали знаете: косата ми не изглеждаше добре, часовникът ми не звънна, имаше задръстване... Сега, докато се опитвам да запазя разсъдъка си, грижейки се за децата си, извиненията ми звучат така:
Съжалявам, че закъснях, но:
1. Чорапите на дъщеря ми я боляха или както тя се изрази, чорапите ѝ направо я мразят.
2. И на двете ми деца им се доходи до тоалетна в момента, в който запалих колата. По голяма нужда.
3. Не можех да си намеря ключовете... бяха в джоба ми.
4. Децата ми се сбиха за това, кой в коя седалка да седне.
5. Синът ми реши да се сбори с кучето на излизане и се наложи да чистим козината от дрехите му, но тъй като не можахме да намерим специалната лепкава джаджа, се наложи да измайсторя такава с тиксо и ролка тоалетна хартия...
6. Изведнъж не можахме да съберем нито един пълен чифт обувки. Нито един.
7. Тъкмо преди да излезем, едно от децата реши да попита откъде идват бебетата.
8. Имахме дребна неприятност, която включваше мокро бельо и бърз душ в последния момент.
9. Синът ми си обели коляното на път за колата.
10. Децата ми внезапно ужасно ожадняха и се наложи да пият сок, от което пък огладняха и трябваше да похапнат. И ето ни тук да се видим и да обядваме заедно, но всъщност ние не сме гладни...
11. Оказа се, че никой не ме е чул да казвам „Трябва да тръгваме!“, независимо че го казах около 20 пъти, и то с различна височина на тона.
12. Дъщеря ми реши, че сега е точният момент да се разстрои ужасно за нещо, което се е случило преди няколко часа. Часове ли казах? Имах предвид дни.
13. Децата ми се сбиха, защото не можаха да се разберат кого от тях обича повече кучето.
14. Тъкмо преди да излезем, едно от децата реши да попита какво е това „пубертет“.
15. Не можех да си открия телефона... беше в ръката ми.
16. Синът ми вдигна температура по пътя към колата.
17. Кучето, което току-що се върна от разходка, се изпишка на пода.
18. Синът ми откри напишканото... с крака си.
19. Децата ми се сбиха за това, коя станция искам да слушам.
20. Синът ми се сети, че е забравил да си напише домашното.
21. Тъкмо преди да излезем, едно от децата реши да попита какво е това „хомосексуалност“.
22. Дъщеря ми си смени тоалета около 13 пъти, преди да почувства, че най-накрая е открила тоалета, който казва: „Аз съм модерна, но не чак толкова шик, че да не мога да бъда почерпена с един сладолед“ .
23. Децата ми, без да искат, си удариха главите, докато влизаха в колата.
24. Лакътят на сина ми го заболя...
25. Децата ми се скараха за това, чий език е по-дълъг.
26. Дъщеря ми реши, че трябва отново да почистим и превържем нейно старо порязване. Не можахме да открием точно къде е то и затова просто почистихме и превързахме произволно място.
27. Не можах да си открия очилата... бяха на главата ми.
28. Дъщеря ми държеше да ти нарисува картина. По-добре веднага кажи колко ти харесва.
29. Беше забелязано, че липсва една плюшена играчка, за която не се бяха сещали от месеци. След като отхвърлихме идеи за пускане на обява за загубена играчка, обаждане в полицията и др., претърсихме из основи къщата и я открихме.
30. Синът ми падна от колата, докато се качваше в нея.
31. Не можах да открия едно от децата си. Оказа се, че ме чака в колата.
32. Нокътят на дъщеря ми я засърбя.
Със специалното разрешение на автора:
Джени Айсенман
Jenny Isenman, http://www.thesuburbanjungle.com
Още по темата:
Как да излезем от вкъщи с децата - в 40 лесни стъпки!
10-те (неочаквани) ползи от това да си родител
20 прилики между кученцата и децата
!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД.
