Защо детето плаче, когато го оставяме в детската градина – възможни причини - втора част
На много родители им се е случвало на прага на детската градина да не успеят да мотивират своя плачещ и тръшкащ се наследник да влезе доброволно вътре.
Често темата за детската градина е обект на разговори в стил „Не искам на детскааа!“, „Мразя детската градина!“, придружени с намръщена физиономия, а понякога дори и с пищене, плач и протести.
Причините за това детето да отказва да посещава детската градина могат да бъдат много и различни:
1. Детето не е имало достатъчно контакти, преди да тръгне на детска градина. Дете, което не е посещавало ясла или е отглеждано от възрастни хора, без достъп до игри и забавления с връстници, по-трудно се адаптира в детската градина.
Съвместното време, прекарано с деца на същата възраст, създава у детето чувство за приобщеност, прави го щастливо и позитивно.
2. Прекалена привързаност към майката. Детето е споделяло цялото си ежедневие предимно само с майката. То е толкова привързано към нея, че изпитва силна тревожност, когато тя не е наблизо, дори и при кратка раздяла.
3. Детето е несамостоятелно, което го прави и неуверено. 3-годишното дете трябва да умее да се преоблича самò, да се обува самò, да се храни самò и т.н.
Разбира се това няма как да е в идеален вариант, но е хубаво, когато не умее да го направи, да може да потърси помощ от възрастен или от друго дете.
4. Родителите са негативно настроени към детската градина и персонала и го показват пред детето или коментират: „Там е лошо, но все пак трябва да ходиш!“.
Често родителите не могат или не желаят да скрият неодобрението си по отношение на конкретен учител или към детското заведение като цяло, като споделят вижданията си в присъствието на детето.
Самото то започва постепенно да вярва, че този учител и детската градина са точно такива, каквито родителите му казват, че са.
5. Обидни епитети, закачки и игнориране от други деца в групата. Често децата са по-недипломатични в общуването помежду си – използват груб език, избират приятелите си и отхвърлят явно другите деца.
В повечето случаи има и деца, които биват изолирани от групата. Най-често това са тихи и необщителни деца, прекалено агресивни и невъздържани, деца със специални потребности, които не могат да се включат в общата игра, деца с говорен дефект и др.
Именно тук основна роля има учителят, който може да обедини децата и да създаде един голям отбор вместо много малки враждуващи групи.
6. Нереална самооценка на детето. Самооценката започва да се развива около 2,5–3-годишна възраст. Тя има изключително влияние върху чувството за автономност и контрол над това, което се случва с детето.
Колкото по-уверено е детето в себе си, толкова по-спокойно ще бъде то, ще умее да поема отговорности и ще бъде самостоятелно, а това е важно за успешната адаптация в детската градина.
7. Грубо отношение от страна на учител. Според по-голяма част от родителите това е една от основните причини детето да не желае да посещава детска градина – то не получава достатъчно внимание, често е наказвано, наричано с неприятни епитети.
Недоверието на родителите в другите възрастни, които се грижат за детето, създава усещане и у самото дете, че е незащитено, необичано и неуважавано.
8. Несправяне с правилата поради липсата на такива в семейството. За да тръгне детето спокойно и уверено, е необходимо да синхронизирате правилата у дома с тези в градината – да се храни самò и на масата, да събира играчките след себе си, да си мие ръцете, да не крещи или удря и т.н.
В случай че сте закъснели с поставянето на границите, необходимо е да очаквате явна съпротива и неспокойствие, когато то внезапно се сблъска с тях в детската градина.
Автор: Теодора Пампулова - детски психолог
Защо детето плаче, когато го оставяме в детската градина – възможни причини - втора част
Още по темата:
В класа на детето ми има агресивни деца - отговаря психологът
Децата и устройствата - мнението на един психолог
