Нека приемем версията, че всеки здрав организъм, който се чувства в безопасност, би трябвало да се стреми към развитие, т.е. би трябвало да има естествена мотивация – развивай се, пораствай, живей. Ако тази мотивация намалява или отсъства в нашето дете, са възможни следните варианти:

След като чувам поне десет родители на седмица да заявяват: „Искам да заведа детето си на психолог – не иска да учи!“, реших да напиша текст по темата. Лошата новина: психологът, за съжаление, не може да махне с вълшебната си психологическа пръчица и да направи така, че детето да обикне училището. Няма как да внуши, че неинтересното е интересно, страшното – нестрашно, болезненото – безболезнено.

Има ли родител, който не си е задавал въпросите: Как се чувства детето ми в тази ситуация? Страхува ли се от вируса? Липсват ли му приятелите? Как ще му се отразят още зимни месеци учене и стоене вкъщи?

В последно време доста активно се говори за промените, които настъпват в обществото ни по време на социална изолация във връзка с епидемиологичната обстановка в световен мащаб. Обръща се внимание на рисковете, но също така и на новите възможности. А днес ще обърнем по-специално внимание на учениците, на които им предстои новата учебна година. Родители и учители са разделени като цяло на два лагера как да започне учебната година – присъствено или дистанционно. От една страна, присъственият старт крие своите рискове от разпространяване на COVID-19, а от друга – онлайн ученето създава предпоставки за по-трудно усвояване на учебен материал и десоциализация на децата. Добре би било да се търси балансът между двете форми на обучение.