Животът с едно дете – това е ваканция. Можеш да се наспиш! Можеш да живееш в неговия режим – да се разхождаш, когато то се разхождa, и да спиш, когато то спи, а може и да спиш, когато то се разхожда, и да се разхождаш, докато то спи. Ако се налага, може да го вземеш на работа. При спешен случай хукваш към училището/детската градина, без да се чудиш на кого да оставиш другото дете.
Да се возиш в кола с едно детско столче. Да се побирате цялото семейство в едно легло. Когато сложиш слинга, действително да ти остават две свободни ръце. Да бършеш пода спокойно, търпеливо да го приучаваш към гърнето. Да не сравняваш. Да не се тревожиш, че таткото е привързан повече към едното дете.
Да не се страхуваш от инфекциите, които може да донесе от детската градина. Да не се притесняваш, когато гостите носят подаръци (дали са се сетили да донесат два еднакви?). Напълно да принадлежиш на детето си, да го носиш на ръце, да го кърмиш, когато и колкото иска. Да мислиш за следващото като за празник.
Това става очевидно едва след раждането на второто дете.
И въпреки това ние искаме второ, трето, четвърто. Защото само с две, три, четири твоите ръце, след като положат бебето в слинга, ще бъдат заети с любимата ръчичка на каката/баткото. С всяко дете ще можеш да препрочиташ и дочиташ, да доиграваш, да повтаряш, да изживяваш отново детството.
Само така ти можеш да чуеш думата „мама“, произнесена едновременно от различни гласчета, и да усетиш няколко прегръдки наведнъж. Само така ще можеш да видиш как твоето дете общува не с куклите, а с друго, също толкова любимо за теб същество.
И да осъзнаеш колко по-щастлива си отпреди. :)
Още по темата:
Нещата, които правят добрите майки
Понякога плача за теб, мъничка моя
