Девет месеца повръщах с усмивка на лицето и бях готова още девет да го правя, толкова я исках.
Заради нея пробягах 50 метра за пет секунди, за да предотвратя изяждането на жив гущер.
Обърнах целия град, за да намеря за четвъртия ѝ рожден ден торта-делфин в естествен ръст, като при акцията пострадаха няколко продавачки в сладкарници и един майстор-тортаджия.
Вдигала ме е посред нощ, за да я уча да прави кълбо напред – кълбо назад и съм си лягала с гръбначна травма, без гък да кажа.
Лепила съм до сутринта кошнички с цветя за училищния базар, а на следващия ден съм пресичала „Александровска“ с налепени по задника хартиени розички.
Написах ѝ стихотворение.
Купих ѝ таблет.
Веднъж ѝ глътнах млечния зъб, беше го мушнала в кексче „за романтична изненада".
Гледах ѝ златните рибки и когато се гътнаха, им устроих морско погребение, на което произнесох красива, тъжна реч под звуците на Меноар.
Когато беше на седем, реши, че е тигър. Носеше само оранжеви дрехи, като очакваше от мен да съм майка тигър и близо месец ходех като тибетски монах.
После беше далматинец.
После – метълка и ми подпука черните дрехи.
Разрешавам ѝ да си чати с момчета, без да им откъсвам ушите (те да внимават в картинката, че не само уши мога да късам!).
Позволих ѝ да ми ползва самобръсначката, гримовете, парфюмите, кубинките...
Какво ли не съм правила, за да спечеля възхищението ѝ.
Снощи най-после вдигна взор от телефона си, погледна ме с големи очаровани очи и изсумтя респектирано: „...Хиляда и петстотин лайка във Фейсбук... Мам, ти си феймъс. Риспект".
Къде сбърках!?
Текстът е препубликуван от статус в личния профил на Елка Стоянова във Фейсбук. Със специалното съгласие на автора - https://www.facebook.com/ellyst
Още по темата:
