Станах баща късно. Е, не чак толкова късно колкото Чарли Чаплин, който е бил на 79 при раждането на последното си дете. Но все пак в началото на февруари дъщеря ми празнува четвъртия си рожден ден, а единайсет дни по-късно аз станах на 47. Това не е чак толкова лошо, като се има предвид, че принадлежа на поколението, което така и не порастна, особено тези като мен, родени в Швеция.
Едно малко момиченце на име Вилда направи от мен възрастен човек. Аз разбира се и преди давах вид на такъв – имах необходимите години, работех от 25 години, носех черни костюми, плащах си осигуровките и дори имах куфарче с инструменти. Но някъде дълбоко в мен живееше хлапе с куп шантави идеи. Момче, което не винаги беше особено отговорно и което през повечето време просто искаше да се позабавлява. Дъщеря ми ме промени в много отношения. Едно мъничко момиченце ме превърна от момче в мъж.
Напоследък, вместо да чета наръчник за Харлей-Дейвидсън, внимателно проучвам модели детски колички. Вече не прелиствам готварски книги за изискани ястия отпивайки от чаша със скъпо червено вино. Дълбоко се вълнувам дали българските зеленчуци се обработват с химикали. Преди спях непробудно, сега скачам при най-малкия звук. Педиатърът на дъщеря ми ме смята за безнадежден случай – аз непрекъснато го питам – „Защо?“ и „Какво ви кара да мислите така?“. Ако лекарят предпише сироп против кашлица, аз мога да прекарам часове в Гугъл проверявайки точните му съставки и тяхното влияние. Да, жените до този момент бяха важни за мен, но те винаги са можели добре да се грижат за себе си, а ако трябва да съм честен – и за моята персона. Изведнъж, за пръв път в живота ми някой наистина се нуждае и зависи от мен. Това е нещо удивително. И го наричат бащинство.
С жените е различно. В тях е генетично заложено да са отговорни и грижовни. Те са перфектния резултат от милиони години еволюция. Когато една жена забременее, тя веднага става готова да бъде майка. Възхищавам се на тази увереност. Бременните жени носят едно невероятно спокойствие в погледа си. Нещо, което не можеш да научиш, а с което се раждаш. Бременността прави мъжете просто по-нервни. Струва ми се, че за един мъж би било много по-лесно да излезе навън, да убие и да донесе у дома мамут, отколкото да се опитва да успокои плачещо момиченце.
През последните четири години упорито се учих. И мисля, че съм станал доста добър. Дори съм почти сигурен, че моята дъщеря и майка й Диана спокойно разчитат на мен. Ето например Диана успя да отиде до Милано за уикенда, а ние с Вилда си останахме вкъщи и всеки ден си правихме палачинки. И въпреки, че после телефонната сметка на Диана беше по-скъпа от билета й, тя ми се довери. Защото аз съм отговорен мъж. Вече съм истински баща. Дори ако все още си мисля, че е доста забавно да сложа един-два сурови картофа в пътната чанта на Диана.
Но въпреки че сега съм по-отговорен отвсякога, не мога напълно да загърбя момчето, което живее в мен. И това момче стана приятел на Вилда. С нея имаме еднакво чувство за хумор. Това може да означава, че дъщеря ми е зряла за възрастта си, а може (и даже е по-вероятно) да означава, че понякога доста се вдетинявам. Подхвърлих й идеята да нарича майката на Диана „Баба Жаба“, а също и че може да го разнообразява с „Баба Буба“. Когато го прави и двамата се превиваме от смях. Диана и Баба Ваня не са толкова приятно впечатлени. Тази Коледа Вилда измисли своята първа шега. Фамилията на майка й е Караколева. Вилда посочи Диана и изпищя „Диди Караколеда!“. И всички се смяхме до сълзи.
Но най-хубавите моменти далеч не са шегите и смеха. Наскоро двамата с Вилда бяхме болни. Лежахме на дивана и правихме „гуши-гуши“, ядяхме Зайо Байо и се опитвахме да се концентрираме върху филмче за Мечо Пух, което даваха по телевизията. Вилда беше топла и сънена. С влажни от треската очи ме погледна и каза „Обичам те“. Целуна ме и заспа.
Момент като този заслужава да съм отговорен и зрял през целия си живот. И точно тогава осъзнах, че искам да си пожелая само едно: някой ден, в бъдещето, тя и аз, някъде по света, да споделяме бутилка вино и да си говорим за живота. И Вилда, с развени от вятъра коси да знае, че цветята в нейната градина могат да растат както си искат.
Дори ако младата жена, която е моя дъщеря и се казва Вилда, в момента не осъзнава, че има картоф или два в чантата си.
Още по темата:
