СЪВЕТИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ДЕЦАТА

СЪВЕТИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ДЕЦАТА

Това е тема, тревожна за всеки родител - как да защитим детето си, когато не сме до него. Истината е, че можем само да се опитаме да му помогнем да се защити само.


Проверете по-долу дали детето ви знае начини да се предпази, ако се наложи. 


Знам трите си имена, имената на родителите си, адреса и телефона си.


Знам как и кога да използвам 112.


Никога не пиша името си на дрехи, бижута и други мои принадлежности, така че да може да бъде видяно от чужди хора.


Винаги казвам на родителите си за неща, които са ми се случили и които са ме накарали да се почувствам неудобно, да се уплаша или натъжа.


Знам разликата между добра и лоша тайна. Добрата тайна е тази, която е забавна – например за парти-изненада. Лошата тайна е тази, която ме кара да се чувствам неприятно и да разкажа за нея на родителите си не ме прави „предател”.


Непознати: Знам, че непознат е всеки, когото не познавам добре. Дори и хора, които вече съм виждал – като пощальонът или продавачът на сладолед – са непознати, дори да са мили с мен и да знаят името ми. Никога не казвам на непознати името си или къде живея.


Винаги с приятел: Винаги съм с приятел, избягвам да се разхождам или играя сам навън.


Разходка: Когато вървя по улицата винаги вървя срещу движението на колите за да мога лесно да забележа ако някоя кола спре до мен. Никога не се опитвам да скъся пътя си, като премина през изоставени строежи или безлюдни паркинги.


Извиквам НЕ, Бягам и Казвам: Знам, че викането и бягането са много по-добри идеи за спасение от криенето. Ако непознат ме приближи ще Извикам НЕ, ще Избягам и ще Кажа на някой възрастен за случилото се.


Безопасно разстояние: Знам, че трябва да стоя на безопасно разстояние (около три дължини на ръката ми) от непознати хора и техните коли, дори когато изглеждат мили. Знам, че трябва да бягам по посока обратна на посоката на движение на непознатата кола.


Да се съпротивлявам: ОК е да крещя и да се съпротивлявам; и изобщо да направя всичко възможно непознатият да ме пусне. Викането е най-важното, което мога да направя – например „Не”, „Помощ” или „Пожар!” за да привлека вниманието на някой възрастен.


Безопасност вкъщи: Винаги когато съм сам вкъщи държа всички прозорци и врати затворени. Ако видя счупен прозорец или врата набирам 112 или отивам до близък съсед. Знам как да се обадя на родителите си или на съседите ако съм сам и се уплаша от нещо.


Някой звъни на вратата: Отговарям „Кой е?”. Никога не казвам, че съм сам вкъщи, освен ако родителите ми не са ме предупредили да очаквам конкретен човек. Когато съм сам, винаги говоря през вратата, без да я отварям и казвам: „Родителите ми са заети в момента, но ще им предам, че сте се отбили.” Ако човекът не си тръгва знам как да набера 112.


По телефона: Никога не казвам, че съм сам, когато звънят непознати. Казвам: „Мама/Татко не може да говори в момента, мога ли да предам нещо?” Ако някой издава страшни звуци, говори лоши неща или не казва нищо, затварям телефона.


В интернет: Знам, че не трябва да пиша цялото си име, адреса или телефона си на хора в Интернет, както и да се виждам с някой, с който съм се запознал онлайн без съгласието и контрола на родителите си.


Източник: http://www.childquest.org/Safety%20tips%20for%20KIDS.html

 

Още по темата:

Понякога плача за теб, мъничка моя

Време е да пуснеш ръката ми

Молитва за дъщеря ми