Блог

Децата при нас дойдоха съвсем естествено и нормално. Появиха се почти планирано, като „под почти“ разбирам третото, което беше близнак и се появи заедно с второто. Признавам си, че колкото и да е било трудно гледането на три деца, винаги ми е било приятно да събирам погледите на околните и да се кича като с корона от възклицанията им: „Браво, татко герой! Как успявате, трудно ли е?“.  Че не е лесно, не е, но ми се ще да насоча внимание към пренебрегваните ползи от това цели три деца да обитават къщата ти. И така

Малките чанти – любимите ви – спортни с джобове, или стилни без дръжки – и двата варианта са неприложими в ежедневието ви. Защото минимумът принадлежности, които трябва да събирате в дамската си чанта оттук до след поне 36 месеца, са: 

И така. Нека сега  да ви разкажа каква е добрата майка според психоаналитиците. И по-точно според прословутия Уиникът, когото всички цитират.

Първо. Нея, майката, трябва физически да я има.

Децата ни непрекъснато срещат предизвикателства. Карат се с приятелчетата си, не успяват да се впишат в определена група, притесняват се от предстоящи промени. Понякога тези неща ни се струват дребни и незначителни на фона на нашите „възрастни“ проблеми, а друг път сълзите в очите им разбиват сърцата ни. 

Не го изнежвайте – изнежването е красива дума, но лош възпитателен метод, защото в резултат от него момчетата не се учат да поемат отговорност. И много често като отговор не получавате нежно отношение, а грубост. 

Като начало е необходимо да се запасите с търпение, тъй като децата са дяволски издръжливи и ще отнеме време да забележите първите признаци на неврозата. Детето вярва, че сте на негова страна, че го приемате такова, каквото е, и за да се разруши тази вяра или поне значително да се разколебае, ще трябва да се потрудите доста.

1. Досадната майка. Докато учителката разяснява правилника за вътрешния ред, тя моли за индивидуално внимание към хигиенните затруднения на Жорко, като подробно разказва за "миризливи" случки у дома и в яслата. Докато обсъждате разходите за първото шестмесечие, тя унесено мълчи, а след приемането на детайлно обсъдения бюджет моли за подробна разбивка по пера, като изразява готовност да коментира всяка точка от него наново, естествено с препратки към личните предпочитания на отрочето си.

Невероятни рисунки ни пратихте! Благодаря на всички, които участваха – направихте тези две седмици много весели и вдъхновяващи за нас. Беше трудно да изберем само 5 наградени от всички красиви илюстрации, но все пак правилата са си правила.

И така, с по 1 кутия карти на издателство „Клевър Бук“ по избор награждаваме:

Ще споделя с вас три наблюдения, които на пръв поглед са различни, но чудесно се вписват в една обща картина.

Преди известно време ми направи впечатление нещо, което ме накара да се замисля. Всичко започна със статия на Дмитрий Губин, в която се говореше за това, че ние, възрастните, когато плащаме, за да се учим, очакваме това да става интересно, ярко, заинтригуващо, а децата ни продължават да се мъчат с безплатното образование,