Блог

Мила майко на две деца,

Приеми това писмо за официално извинение. Оттеглям обвиненията си и размахвам белия флаг на разкаянието. Ако искаш, дори можеш да използваш ужасната фраза: „Аз казвах ли ти!“, заслужавам си го.

Защото, преди да стана майка на две деца, просто не схващах за какво става въпрос.

Повечето родители са страхотни, но има няколко вида, които карат учителите да мечтаят за следващото лято дори още преди началото на годината.

Ако направим кратък анализ, много бързо ще разберем, че в настоящето знанията, сами по себе си, нямат почти никаква ценност. Защото са леснодостъпни, ако имаме елементарна техническа грамотност. 

Любопитството е основно човешко качество. То ни кара да пъхаме носа си навсякъде – защо светът е така устроен? Защо, ако хвърля предмет, той пада, а на лети все нагоре? Да се развива, човек може само чрез любопитството и съвременният свят е устроен точно така. Така че това, което остава на учителя, е да използва целия наличен инструментариум и използвайки го, да не забравя да наблюдава съвременните хора.

Боже, казах си, какви нервни, луди хора. Купуват, значи, някакви олекотени трактори с гигантски, непомпащи се гуми, сенник и маншон за ръцете, товарят клетите бебета в тях и очевидно ги мъкнат по разорани полета и ниви.

Докато съм преподавател в детския летен лагер, с ужас наблюдавам как много родители продължават да мъчат своите деца и от разстояние:

И така, ще имате бебе.

Ще имате бебе!

Ще имате бебе…

Ще получавате много съвети.

Никога не може да сте напълно подготвени за това, което ви очаква, но е добре да сте наясно с реалностите, които ви предстоят.

Ето ги, като не са подредени по важност:

Една история от пощата ни. Включва една лоша дума, едно разумно обяснение и малко/много засрамени усмивки „Карам Ани (5г.) и нейна приятелка на кино. Изнервена от движението процеждам през зъби...