Най-накрая ще си почина.
Толкова съм уморена, всеки ден едно и също. Ставане, закуска, работа, прибиране, сън. Иска ми се да си родя едно детенце и да си стоя вкъщи. Това вече ще е истинска почивка.
Реалността. Толкова съм уморена, всеки ден едно и също. Ставане, закуска, разходка, безкрайна смяна на памперси, приспиване, закуска и хайде пак същото. Кога ще се наспя? Ще чакам пенсионирането – явно тогава ще се почива.
2. Никога няма да викам на детето си!
Що за глупост е да се крещи на детето? Може ли такова нещо? Аз никога няма да правя така. След като може спокойно да поговориш и обясниш!
Реалността. Къде отиваш? Я не пипай! Сега ще видиш, като дойда! Как да не ти вика човек?!
3. Няма нужда моето дете да е гениално. Никога няма да сравнявам детето си с другите. Всеки човек носи своята уникална индивидуалност. И няма да дам детето си от двегодишно на английски, а на три години – на китайски. Защо да го затормозявам, трябва да си изживее детството. После го чакат училище, университет. Все ще се изучи.
Реалността. Виж ти, школа за ранно развитие на детето. От 1,3 г.! Такааа, да запишем телефончето. Какво, ние да не сме по-лоши от останалите? На Мими детето вече говори, а на Дани прави пирамида от кубчетата. Изоставаме, да му се не види. Жорко, ела тук, ще строим пирамида!
4. Никакви дрехи от деца на приятелки!
Това ще ми е първото и вероятно единствено дете. То трябва да има най-доброто. Никакви носени дрехи!
Реалността. Ало, Ани? Беше ми казала, че са ти останали някакви дрешки от малкия? Ще ми ги дадеш ли? Расте с часове, направо не успявам да му купувам нови дрехи!
5. Без тези ужасни играчки!
Всички тези звънящи-пищящи играчки – това е просто кошмар, психологическо оръжие. На този, който ги е измислил, трябва да му откъснат ръцете! Да не забравя да предупредя всички познати, че не искам да подаряват такива гадости на детето ми.
Реалността. Всички тези звънящи-пищящи играчки са просто страхотни! На този, който ги е измислил, трябва да му се издигне паметник! Голяма радост – даваш ги на детето и отиваш да си вършиш работата. Докато се чува пищенето, значи, хлапето се забавлява. Да не забравя да кажа на мъжа ми да купи още две-три нови играчки.
6. Безотговорност
Не мога да го разбера аз това – как така детето случайно яло от праха за пране или се опарило на печката. Трябва родителят да внимава! Защо ще раждат, като после ги захвърлят на произвола!
Реалността. Направо не знам как още не е изял сапуна или не се е лепнал на радиатора. Просто е невъзможно да го опазя. Секунда – и вече е направил белята.
7. В закаляването е истината!
Закаляване, проветряване, леко облекло, никакви лекарства без крайна необходимост! Според мен затова всички са толкова болнави, защото ги претопляме! Аз обаче няма да направя тази грешка!
Реалността (след първото сериозно разболяване). Тони, колко градуса е водата? 34? Искаш да го простудиш това дете ли, какво? Добави малко гореща вода… Дай сега да обуем чорапогащник, чорапи, панталонче… Подът е леден… Жорко, кихаш ли? А такааа, къде са капките? Дай сега и едно хапченце да глътнем, че да не стане като предния път. Подобно чудо втори път няма да преживея!
8. Любовта
Ще обичам детето си и ще бъда щастлива!
Реалността. Аз не просто обичам сина си и не просто съм щастлива. Тези думи са толкова слаби, че изобщо не успяват да изразят моите чувства и моето щастие. Когато се прегърнем тримата и се целуваме и се кискаме. Когато синчето ми тича да ме посрещне и вика „Мама, мама, мама!“ и разтваря ръчички да ме гушне. Когато плаче нощем и се успокоява само като го докосна. Това е неописуемо!
Аз съм майка и това обяснява думата „щастие“.
Източник: „Дети и родители“
Още по темата:
Към майката с повече от две деца - сега вече те разбирам!