„Бавното родителство” се появява като продължение на лайф стайл явлението „бавно хранене” и като част от „бавното движение” (slow movement). То проповядва по-малко организирани активности за децата, повече време за свободна игра. Последователите на Бавното родителство смятат, че работата на малките деца е да играят, да откриват, да измислят. За това е нужно време и възможности за самостоятелни действия. Тези родители предпочитат да имат психически устойчиви и щастливи деца, макар и неблестящи с изключителни академични, творчески или други постижения.
Според Карл Оноре, автор на книгите Under Pressure и In Praise of Slow, Бавното родителство означава да оставиш детето си само да се развие като личност, а не да го подтикваш да се превърне в това, което ти искаш. Когато му предоставяш всичко на готово, му пречиш да се научи да извлича най-доброто от това, с което разполага. Бавното родителство е да даваш любов и внимание без да поставяш условия.
Наемането на частни учители от 4 годишна възраст има оспорвани резултати. Изследване показва, че в страните, в които образованието е най-успешно обикновено децата започват училище по-късно и прекарват по-малко часове в класната стая. Когато учениците имат време да почиват, размишляват свободно и сами да научават неща, те учат повече и по-добре.
Неотдавна частно училище в Шотландия забрани домашните за ученици от 3 до 13 г. Въпреки възраженията на родители и учители, след година изпитните оценки били по-високи с повече от 20 процента. Все повече градове по света въвеждат специални дни, в които домашните и извънкласните занимания се отменят. Елитните университети също следват „бавната” вълна. Масачузетския университет по технологии наскоро преправи формата си за постъпване, като в новата кандидатът не просто чеква списък с допълнителни активности, а по-скоро споделя кое е това, което наистина го вълнува и му доставя удоволствие.
Дори бившият декан на Харвард Хари Луис публикува отворено писмо на сайта на университета, в което казва: „Много по-вероятно е да свършите отлична работа в конкретна област, ако си оставите свободно време за почивка и отпускане, отколкото ако графикът ви е препълнен с активности, от които да не ви остава време да се замислите защо изобщо се занимавате с тях.”? Луис също така оспорва схващането, че всяко нещо, което правите трябва да бъде с цел перфектното CV: „Животът ви ще е много по-балансиран, ако вършите неща просто за забавление, а не за да получите по-високоплатена работа в бъдеще. Чисто човешките взаимоотношения, които установявате със съквартиранти, колеги и приятели по време на образованието си, могат да повлияят много по-сериозно на живота ви от съдържанието на който и да е допълнителен курс.” Заглавието на писмото е „Забавете темпото: как да получим повече от Харвард, като правим по-малко неща”.
Някои съвети как да „забавим” нещата:
- Определете вечер от седмицата, която да е свободна от телевизия. И да, това се отнася и за вас. Вечеряйте заедно и разговаряйте, играйте семейни игри или просто нека всеки се занимава с нещо, което му е интересно;
- Планирайте често семейни излизания – в природата или на кино, важното е да сте заедно;
- Ограничете броя на извънредните занимания на децата си, осигурете им часове или дори дни, в които те могат да играят свободно;
Предупреждение: Възможно е при въвеждането на промяната да започнете да чувате: „Скучно ми е!”. Децата ще се нуждаят от време за да си преоткрият начините да се забавляват сами, но така те ще се научат да са самостоятелни и креативни. А това е нещо, заради което си струва да станем „бавни родители”.
Още по темата:
За агресивните деца на площадката
Към родителите на малки деца: Нека съм този, който го казва високо и ясно
