По-долу можете да прочетете няколко коментара, които илюстрират противоречието, което книгата на Ейми Чуа предизвика не само в САЩ, но и навсякъде по света, където беше издадена.
Ефрейн написа:
Аз съм от Колумбия, сама отглеждам тийнейджър. Вашата книга беше истинска благословия за мен. Аз винаги съм вярвала, че като родители, носим отговорност за успеха на децата си. Вашата откровеност ще ни помогне да бъдем по-добри родители. Свършили сте страхотна работа.
Джени написа:
Аз съм китайка и съм отгледана по модела на тигрицата-майка. Постигнах добри резултати, най-високите в класа ми. И по никакъв начин не искам да отгледам дъщеря си по същия начин. Вече като възрастен човек, аз истински се затруднявам да открия това, което ми носи радост и удовлетворение. И това е мъчително. Имам добра работа с отлична заплата, но не съм щастлива. Всеки ден се питам, можех ли да постъпя по различен начин. Избрах инженерна специалност с химия в университета, вместо хотелиерство – за което тайно мечтаех, заради престижа, който имат инженерите в очите на родителите ми. Не позволявайте децата ви да бъдат възпитавани по този начин. Това ще бележи психиката им. Както и авторката, майка ми не позволяваше да бъда втора, винаги трябваше да съм първа. Често се чудя дали тя щеше да ме обича, ако не постигах високи резултати? А и какво значение имат училищните успехи? Познавам много успешни и вълнуващи хора, които не са били сред най-добрите ученици в класа си. По-добре да окуражавате детето си да преследва мечтите си, отколкото да реализира вашите амбиции.
Аравинда написа:
Скъпа Ейми Чуа, много впечатляваща книга, вие сте много силна жена за да имате смелостта да покажете ноктите си на света. Това ми хареса много повече от принципите, които проповядвате и които аз не подкрепям. Все пак аз разсъждавам над написаното от вас вече седмици наред, което рядко ми се случва с книги напоследък. Браво! Поздрави на цялото семейство. И на Йейл!
Майк написа:
Въпреки, че виждаме много китайци (независимо дали родени в Китай или в САЩ) като добри специалисти и дори средни мениджъри, много рядко има китаец на позицията главен изпълнителен директор или друг висш мениджърски пост. Чудя се дали този строг модел на възпитание в крайна сметка не им пречи за това.
Една добра китайска майка написа:
Аз съм китайска майка, която насърчава дъщеря си да се наслаждава на всички дейности, които Чуа е забранявала на децата си. Моето дете също е прието в Харвард, Принстън и Йейл.
ЕкспатКанук написа:
Това, което ме впечатлява е, че г-жа Чуа е вярвала в способностите на децата си, дори когато те не са вярвали в себе си. Макар методите да изглеждат сурови, случаят с малката й дъщеря, която най-накрая успява да изсвири трудната пиеса за пиано й показва, че няма нищо невъзможно, ако се трудиш упорито. В реалността трябва много усилия за да постигаш добри резултати и ние не трябва да позволяваме на децата си да се предават и да си втълпяват, че са с ограничени възможности.
Джеф Конбой написа:
Мисля, че някои от твърденията на г-жа Чуа са разумни, но като цяло формулата за родителство на Ейми Чуа е погрешна. Да наблягаш на уроците в училище е важно и доста често се пренебрегва от западните родители. От друга страна, да насилваш детето си да свири на пиано е малко смешно. Не съм видял доказателства, че свиренето на пиано автоматично води до успех. Освен това има различни дефиниции за „успешен” живот. Г-жа Чуа не вярва в различието между хората, но според мен родителите трябва да са гъвкави. Не вярвам, че трябва да се прилагат еднакви методи спрямо хора с различни способности и ограничения.
Отгледан съм от много строги родители. Ученето в училище беше изключително важно и особено математиката. Сега съм много начетен и технически грамотен, но имам затруднения в общуването с други хора. Иронията е, че това ми пречи да се развивам на по-високи позиции и да получавам повече пари. Разбира се, част от това се дължи на личността ми, но имам усещането, че строгото и понякога суровото налагане на ценности в детството ми са увредили желанието ми да се сближавам с други хора, както и да съм активен и сам да научавам нови неща.
Познавам хора, които са отгледани от китайски родители. Те са интелигентни и са се справяли чудесно в училище, но някак изглеждат дистанцирани от хората около тях. Друг основен проблем са депресията и наркотиците. Като имам предвид високия процент самоубийства сред младото население на Япония, ми е трудно да повярвам, че тази формула работи за всички. Част от проблема е, че ако не се справят толкова добре, колкото им е внушено, че трябва, децата се чувстват изолирани от културата и обществото. В крайна сметка във всеки клас има само един най-добър ученик. Хубаво е човек да се стреми към най-доброто, но това не трябва да свършва с депресия, когато това не се случи.
Още по темата:
