Майките – те са всякакви възрасти и размери. Приличат си по наличието на количка и уморен поглед. Появата и движението им е по график, съобразен със сезона. Често се събират на ята.
Подготвени са за всяка ситуация - от банална до екстремна, разполагат с огромни количества мокри кърпи и солети. Познават отлично шумовия фон на всяка част от площадката и умело направляват количките със заспалите отрочета в зависимост от него.
Екомайките (подвид на Майките) – къси прически или стегнати опашки, удобни обувки, овързани са в слинг, с раница на гърба. В раницата обикновено има сурови ядки, био-ябълки, изворна вода в стъклено шише. Навън са от 8,30 ч. сутринта, като цял ден са обикаляли най-различни площадки с цел максимално пълноценно поглъщане на витамин Д директно от източника.
Обсъждат унесено естественото раждане, кърменето при поискване и най-новите методи за научаване на китайски език от 3-месечни пеленачета. Не се притесняват да кърмят на площадката при поискване.
Местните – веднага се набиват на очи. От пръв поглед се вижда, че това са най-удобно чувстващите се на площадката – в домашни дрехи и чехли, седнали на пейки, събрани във формация „кръчма“ (дори и каменните пейки имат местене – като се понапрегнат 4-5 по-яки татковци, и готово), люпещи семки и пийващи слабоалкохолни напитки.
Характерно за тях е, че често идват до площадката с кола (старо БМВ, голф, други), нищо че живеят на 25 метра от нея. И всъщност единствено бетонните колчета им пречат да идват с колите директно до пейките... Пуста община, начи!
Юпитата – те се появяват най-рано към 18,30, но по-често след 19,00 ч. Чуват се отдалече заради токчетата при дамите и звъненето на телефона при господата. Облечени са в черно-сиво-синята гама, като при мъжете се допуска закачка под формата на червена вратовръзка, а при жените – дискретно шалче.
Винаги изглеждат малко не на място, леко надути и притеснени – пейките са неудобни и опасни за дрехите със стърчащите гвоздейчета и трески, да не говорим за произволно залепените дъвки и щедро разлят сок. Опитват се да се омешат с екомайките или местните, но реално им се получава само с децата.
Футболистите – появяват се само в събота и неделя от 9 докъм 12 ч. Озадачават с външния си вид – случаен набор от спортни дрехи, комбинирани по признак наличност – т.е. бръкнах в гардероба и това намерих. Тичат нагоре-надолу по игрището и викат. Рядко успяват да стигнат до топката и още по-рядко – да я ритнат. Често около тях се натрупват групи от децата, които с интерес обогатяват речниковия си запас.
Възхитените гастрольори – те са нещо като бялата лястовица – всички сме чували за нея, но никой не я е виждал. Не, сериозно, наистина ли вярвате, че някой ще нарами децата от „Люлин“ и с метрото (във всички истории е с него) ще дойде до „Младост“, за да се наиграят най-накрая на красота и чистота отрочетата?!
Освен неясния произход на тези приказки: „Абе една позната ми разправяше, че една нейна съседка...“, има и очевидни невероятности – а защо тази майка просто не слезе на един от двата парка по маршрута? Бе тая жена акъл има ли изобщо? Явно това са легенди, разпространявани от „площадкови ултраси“ – за прослава на местния цимент и бира.
Децата – да, и децата са разделени по групи, но там има един-единствен критерий – възрастовия. Понякога се подразделят по полова принадлежност, но с възрастта това отпада. И така, под закрилата на храстите и катерушките вегетарианчетата хрупат чипс с бекон, отрочетата на местните виждат за първи път книжка, а юпи хлапетата унесено мажат кал върху дрехите си.
И слава богу!
