1. Родителите са основният модел за подражание на децата.
Вярно е, че светът на детето ви се разширява в момента, в който то тръгне на училище. Там са учителите и съучениците, които от своя страна имат своите индивидуални и семейни особености. В училище децата научават много – знания, умения, жаргон и дори неприлични думи.
Въпреки това родителите са тези, които имат най-голямо влияние и са модели за подражание на децата си през детството до порастването.
Важно е да сте последователен и самите вие да демонстрирате поведението, което очаквате от децата си – това е мнението на д-р Мари Ан Франк, семеен терапевт от Университета Аргоза. „Основите, които поставят родителите у дома, оказват влияние в училище, в обществото и на работното място впоследствие.“
И дава следния пример: „Ясно си спомням 16-годишна клиентка, която дойде при мен с много тежки прояви – неподчинение, неуважение към околните, изблици на гняв, раздразнителност, депресия, лоши резултати в училище и т.н. Впоследствие тя се превърна в една от най-милите тийнейджърки, които съм познавала.
След продължителна работа разбрах, че майка ѝ никога не е искала дори да я роди. Жената описваше дъщеря си като „чудовище още от корема ми!“. По време на семейни сеанси майката не успяваше да намери дори една добра дума, с която да опише дъщеря си. Поведението на момичето извън дома отговаряше на отношенията с майка ѝ вкъщи – пълни с тъга, гняв и безнадеждност.
2. Дисциплината Е уважение.
Така казва Мелиса Шварц, автор и основател на „Съвременно родителство“. „Родителите искат децата им да „схванат“ или да „слушат“ само защото са ядосани в момента и издават гневни команди. А реалността е, че за да могат децата да са отговорни и кооперативни, те ТРЯБВА да растат в среда с ясни правила и логични/непроменливи очаквания.
Много родители се изтощени от работата и от живота по принцип и нямат сили да се занимават с поддържане на рутина по отношение на децата си. Децата се справят най-добре, когато знаят какво да очакват и какво ги очаква.
3. Родителите могат сериозно да навредят на образованието на децата си.
В желанието си да имат деца, които са отлични ученици, родителите могат да станат твърде фокусирани върху резултатите.
Как един родител реагира на провал на детето си, определя поведението на детето към провалите в по-нататъшния му живот.
Когато резултатите са единственият измерител на успеха, родителите окуражават „фиксираното мислене“, което пренебрегва възможността на всеки човек да се развива и променя. Според „фиксираното мислене“ човек се ражда с определени възможности и това не може да се промени.
Ако възпитате деца, които да продължават да се опитват въпреки провалите, вие ги подготвяте за бъдещ успех, защото те са научили 2 много важни неща: да имат положителна оценка за себе си и да са оптимисти.
4. Вашите деца могат да се държат различно, когато не са около вас.
Децата могат да се приспособяват към различни условия много по-добре, отколкото ние предполагаме, и да нагласят държанието си спрямо очакванията и последствията.
Което означава, че те се държат различно в различна среда. Децата интуитивно разбират, че няма как да продължат да са център на вниманието, когато около тях има стотици други деца.
Шанте Грифин, арт инструктор, споделя опита си: „Родителите не разбират, че децата им са едни, когато са у дома, и съвсем други, когато са в училище, с приятелите си. Виждала съм отлични ученици да се държат кошмарно. Говорят, когато аз говоря, тропат по бюрата си. Играят си с каквото намерят в раницата си и увличат други ученици да нарушават дисциплината.
Ако учителят на детето ви ви каже, че то се държи неприемливо – повярвайте му. И направете така, че да има последствия у дома. Родителите трябва да подкрепят учителите на децата си“.
5. Родителите много често правят несправедливи изводи за учителите.
Родителите много често предполагат и очакват, че учителите имат неизчерпаем ресурс от търпение, докато са обградени от 30 деца, всяко от което с различна семейна среда и обстоятелства.
Вашето дете, което понякога лази дори по вашите нерви, е само едно от тях!
6. Това, че сте изпратили детето си на училище, не ви освобождава от отговорност спрямо неговото образование.
Като родители ние полагаме много усилия да осигурим най-доброто за децата си. Понякога ни отнема месеци да изберем най-доброто училище. И все пак някои родители допускат грешката да решат, че техният ангажимент свършва дотам. Придобиването на навиците за учене на вашето дете са ваша отговорност.
7. Учителите не са налични за разговор по всяко, удобно за вас време.
Всички сме го правили като родители, нали? Виждаме учителя, който минава край нас, докато чакаме детето си, и започваме: „Как се справя синът ми?“ или „Бих искала да обсъдим вчерашната случка“.
Най-вероятно учителят е претоварен от подобни импровизирани срещи. Противно на това, което някой може да мисли, учителите са много ангажирани и всичките им задачи трябва да бъдат свършени в една среда на контролиран хаос.
Повечето родители не разбират, че учителят не е подготвен да обсъжда такива теми сутрин, когато посреща всички деца.
Родителят трябва да си уговори специална среща, на която преподавателят да е фокусиран и подготвен, а не да провеждат такава, докато учителят наблюдава още 29 деца или обмисля предстоящия учебен ден.
8. Учителите искрено желаят доброто на вашето дете.
На повечето от учителските конференции, на които съм присъствала, учителите говорят за учениците си с любов и привързаност като за „моите деца“. Дори в началото ми отнемаше време да разбера, че всъщност коментират децата в училище, а не собственото си семейство.
Повечето родители наистина искат най-доброто за класа си и биха искали да помогнат за постигането му. Когато родителите осъзнаят това, работата на учителите ще бъде много облекчена.
9. Повечето учители нямат времето да общуват индивидуално с всяко дете от класа си
Типичното съотношение в училище е 1:30, сравнено с 2:1 ли 2:4 у дома. Физически е невъзможно за учителя да обръща персонално внимание на всяко дете. Учителите често насочват ограничените си ресурси към децата с най-големи нужди.
Те не разполагат с лукса на спокойното социално общуване с всяко дете.
Всеки родител, който очаква това да се случи, трябва да отстъпи назад и да погледне цялата картина – да бъде реалист.
Автор: Дебишоба Ранаман, Източник
Още по темата:
На учителите - с благодарност и признателност
Какъв е идеалният учител от 1 до 4 клас – невъзможните изисквания на родителите
Защо децата ни се отегчават в училище, нетърпеливи са, лесно се гневят и нямат истински приятели?
