Cleverbook

Почти всички родители около мен смятат, че имат възможността и правото да ИЗБИРАТ учителя на своето дете. Правят се десетки проучвания и разговори с „очевидци“, пускат се постове в групи и форуми, дори се стига до лична среща с потенциалните „кандидати“, ходатайства се пред директора. Тъй като аз нямам 

Група деца от 12 до 18 години участвали доброволно в следния експеримент: трябвало да стоят сами в продължение на 8 часа, без да имат възможност да използват каквито и да е средства за комуникация (мобилни телефони, интернет). Също така било забранено да включват всякакви устройства – компютри, телевизор, радио и т.н. 

Българският Червен кръст и „КЛЕВЪР БУК“ ООД стартират съвместна кампания в полза на Националния дарителски фонд за подпомагане на деца, пострадали при пътнотранспортни произшествия. В периода от 01.11.2019 г. до 01.02. 2020 г. издателството ще отчислява по 20 % от всеки продаден комплект образователни карти за игра („Бъди в безопасност“, „Бъди здрав“, „Бъди щастлив“) от електронния си магазин. Всички средства ще бъдат използвани за лечението и рехабилитацията на деца, пострадали при пътни инциденти.

Каква е обичайната ни реакция, когато детето капризничи, отказва да направи нещо важно?

Правим се, че нищо не е станало, разказваме за последствията, принуждаваме? Съгласете се, че нито един от тези методи не е особено ефективен, но всички те обикновено водят до нежелани странични ефекти.

Много често, когато правим забележки, ние не се съобразяваме с житейския, речниковия и емоционалния запас на детето. В повечето случаи то просто не разбира какво му казваме, чува само „Не“ или „Спри“, без да разбира основанията за това.

„Открих, че е излъгал няколко пъти, за да скрие белите, които е направил, и не ми е показвал оценките си в училище. Това не може да продължава така!“

„За нищо не ме бива“ е всичко, което казва, когато я помоля да ми разкаже как е минал денят ѝ в училище.“

Разликата между самоувереност и самохвалство

Познавате ли много възрастни, способни да говорят позитивно за себе си, да изразяват удовлетвореност от своята личност, своите действия? Нашата култура ни подтиква към скромност. Направено изследване посочва, че 67% от запитаните французи предпочитат да затаят хубава новина, за да не предизвикат завист… В нашето общество е по-приемливо да говорим за съмненията и слабостите си. Ако запитате хората около вас: „Какви са вашите качества?“, несъмнено рискувате да не получите отговор или да ги притесните: „Така не се прави“, или пък: „Мога да ти кажа кои са моите недостатъци, но качествата ми!…“. Така че всички ние, без изключение, сме повлияни от схващането, че съществува връзка между осъзнаването на личния потенциал и самохвалството.

„Не разбирам какво се случва с нея! От известно време тя дори не желае да се опита да направи, каквото я помоля или каквото каже учителката; твърди, че вече си знае/може. Ако настоявам, тя кръстосва ръце, инати се. Ако продължа да настоявам, избухва в сълзи и изчезва.“

Сутрин е, разхождам се в парка.

Срещу мен тичат и се гонят две къдрави момченца, две братчета. Едното, със зелените сандалки, е на 6, а другото, със синята тениска, е на 4 годинки.

Като начало дарете им разбирането, че съществуват ценности. Живеем в модерен свят, където има голяма доза неопределеност, непредсказуемост, двусмислие и сякаш не са останали никакви ценности, няма добро и зло, хубаво и лошо.

Специалистите отделят четири компетенции, които ще бъдат от ключово значение за децата в света, който непрекъснато се променя и ще е много различен от нашия, когато пораснат.

95% от това, което се учи в училище, е неактуално

Има един такъв израз: генералите винаги са готови за битката, която вече е минала. За родителите и учителите това е още по-валидно. Когато разсъждаваме кое е полезно за детето ни, ние се оглеждаме, анализираме средата, която ни обкръжава, и си правим изводи какво трябва да учат, какво не, накъде да ги насочим. Но при това рядко мислим, че когато децата ни пораснат, нашият днешен ден за тях ще е вчерашен.