За учители

За много деца есента е време за раздяла с родителите, напускане на сигурното убежище на дома и навлизане в широките двери на „света“. Независимо дали тръгват на ясла, детска градина или на училище, предстоящата раздяла поражда тревожност у децата, но най-вече у самите родители. Можем да разгледаме адаптацията към новата есенна програма от друг ъгъл – като един емоционален процес, който първо „се случва“ с родителя и оттам преминава у детето, влияейки на всички останали участници в процеса – възпитатели, учители, връстници.

Конфликтите са неизбежна част от общуването между хората. Да се научим как да ги разрешаваме конструктивно, е ключово социално умение, подпомагащо удовлетворяването на две основни човешки потребности – от свързаност и принадлежност. Проблемите, които децата срещат при общуването с други деца, са чест повод за притеснение у родителите.

1. Родителите са основният модел за подражание на децата.

Вярно е, че светът на детето ви се разширява в момента, в който то тръгне на училище. Там са учителите и съучениците, които от своя страна имат своите индивидуални и семейни особености. В училище децата научават много – знания, умения, жаргон и дори неприлични думи. Въпреки това родителите са тези

„Дали Пепи вече знае таблицата за умножение?“

„Защо Кати не може да решава текстови задачи?“

„Кога Ники ще може да смята до 500?“

     „Защо Бети не може да брои до 500?“;

     „Време ли е Том да се запознае с квантовата физика?“.

Гербовете са украсявали щитовете на рицарите през Средновековието и представляват все още някои големи градове. Сега ще персонализираме един такъв!

Този герб ще позволи да си припомняме това, което е важно, това, което ни води в живота и това, което ни вдъхновява.

Да си самоуверен означава да знаеш какво искаш и какво харесваш; означава да си способен да направиш избор и да изразиш предпочитанията си. Означава да си дадеш правото да бъдеш такъв, какъвто си, да имаш собствени предпочитания.

Да разкажем за това, което ни е доставило удоволствие, за това, което ни е направило щастливи, ни позволява да запечатаме тези приятни преживявания в себе си и да превърнем тези преживявания в източник на живот.

Смятане с пръсти.

Нещо, което особено забавлява децата ми в колата (като, разбира се, не аз съм шофьорът), е да им показвам задачки от 1 до 10 с пръсти.

Тези игри са изпробвани с деца на 4, 6 и 12 години (макар че 12-годишният почти през цялото време слушаше музика със слушалките и дъвчеше отегчено дъвка), като най-интересно за децата беше, когато участвахме ВСИЧКИ, включително мама и татко.