Като начало е необходимо да се запасите с търпение, тъй като децата са дяволски издръжливи и ще отнеме време да забележите първите признаци на неврозата. Детето вярва, че сте на негова страна, че го приемате такова, каквото е, и за да се разруши тази вяра или поне значително да се разколебае, ще трябва да се потрудите доста.
Необходимо е непрекъснато да подчертавате, че детето ви не е достатъчно добро, че очаквате от него повече, че не е достатъчно послушно/усърдно/успешно и т.н. При това е желателно да давате за пример други деца или себе си на неговата възраст. Разбира се, сравнението не трябва да е в полза на детето, защото неговото недоволство от себе си е добра основа за невроза. Постепенно ще се разклати вярата му в собствените му възможности и ще се проявят първите невротични симптоми.
А сега най-главното – не се спирайте при постигнати резултати. Да предположим, че е налице гризане на ноктите. Започнете по-често да го споменавате, а още по-добре категорично му забранявайте да го прави. Ако може да го плясвате през ръцете – още по-добре. Това ще вмени в детето още по-голямо напрежение и нещата ще се задвижат много по-бързо.
Същото се отнася и за хапането на устни, отклоняването на погледа встрани, въртенето на предмети в ръцете и т.н. По време на „сериозен разговор“ употребявайте повече изрази от рода на „Гледай ме в очите – да не би нещо да криеш?“; „Пусни си ръцете, какво все ги въртиш!“; „Престани да си хапеш устните, по-добре си измий зъбите!“ и подобни. Всички те затвърждават неувереността в детето.
Много е резултатно също и да наплашите детето, например: „Ако си гризеш ноктите, никой няма да иска да ти е приятел“; или: „Такива плачливи деца никога нищо не постигат в живота“; или: „Ако се държиш така, няма да говоря повече с теб!“.
През цялото време подчертавайте, че не ви интересува детето, а неговите постижения – оценките, умението да играе правилните игри, способността да печели похвали и др. Прекрасно е, ако имате подкрепа отвън – училище, в което никой не се интересува от индивидуалните особености на детето, роднини, които често и високо се удивляват на някакво неумение на детето. Не забравяйте да напомняте, че за вас е изключително важно какво другите хора мислят за него.
Постарайте се във всяка ситуация да намерите причина за недоволство. Детето трябва да се доведе до състояние, в което да е наясно, че никога не е в безопасност. Във всяка, дори в най-приятната ситуация, мама и татко могат да открият признаци за неправилно поведение от негова страна. Обръщайте внимание на дребните неща: „Не бягай“; „Не викай“; „Седни мирно“; „Дръж правилно вилицата!“; „Облечи друга блуза“; „Напиши си домашното наново!“ – тези изрази винаги вършат отлична работа.
Не му оставяйте свободно време: детето трябва да е непрекъснато заето с нещо важно (разбира се, според вас). Трябва да му стане кристално ясно: вие сте тези, които решават кое е важното в живота.
Честичко го поставяйте в унизително положение: задавайте му неприятни въпроси пред други хора, ако не е свършил нещо – накарайте го да го направи отново, по възможност – с повече шум и драма. Така например един мой познат родител попита сина си пред гостите какво му е харесало в постановката, която гледаха, и тъй като отговорът не му се стори удовлетворителен, го накара да напише рецензия на спектакъла и да я прочете пред всички. Момчето плачеше, отказваше, но в крайна сметка направи това, което му заповяда баща му. Такива прекрасни ходове многократно увеличават шансовете за успех. В описания случай само тази ситуация доведе до качествен нервен срив, който с времето се превърна в хронична невроза.
В един момент е нужно да се обърнете и към специалист. Детето трябва да разбере, че наистина нещо му има – вие се грижите за него, а то продължава да е лошо. Запомнете: родителите не грешат! Няма защо да променяте каквото и да е във вашето поведение. Долу съмненията, истината е, че всички имат свестни деца, само вие извадихте лош късмет!
Ако действате по този начин, вие ще му зададете правилна посока за цял живот. Детето ви никога няма да е щастливо, има големи шансове завинаги да си остане инфантилно и да тормози всеки, който се окаже до него през годините. А най-важното, ако се справите добре, вашата енергия ще достигне и до следващите поколения. Защото детето ви ще пренесе неврозата си на вашите внуци.
А по-нататък ни очаква една непобедима невротична вечност!
От същата поредица:
Как правилно да развалим вкуса на детето си
Как гарантирано да отблъснем детето от четенето
Как да отгледаме лъжец
Източник: Блогът на Дима Зицер
Дима Зицер е директор на Института за неформално образование в Санкт-Петербург. Той е завършил педагогически университет и Санкт-Петербургската театрална академия. Доктор е на педагогическите науки. Смята, че образованието е изкуство - пресечна точка на психологията, театъра и педагогиката.
Още по темата:
Как родителите програмират бъдещето на своите деца
Страшна ли е родителската любов
Родителското его - тъмната страна на любовта
!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД.
