Как да стимулирате децата да споделят повече?

Децата имат нужда да споделят и ако това не се случва, то тогава има конкретна причина, която родителите могат да открият, като изследват отношенията си с техния син или дъщеря.

Една от най-големите трудности е да се намери балансът между това да бъдеш приятел на детето си и това да бъдеш негов авторитет. В миналото родителите слагаха акцент почти единствено върху задоволяването на физическите нужди на детето.

В настоящето има положителна тенденция сред родителите за осъзнаване на важността на удовлетворяването на основните детски емоционални нужди. Те включват: нуждата от емпатия, разбиране, любящо отношение, спонтанност, игри, свободно изразяване на емоциите и мислите (но не безконтролно, а избирателно), както и поставяне на стабилни граници от страна на родителите, когато е необходимо.

Липсата на достатъчно граници и напътствия от страна на родителите може да доведе до усещане за несигурност и изоставеност у децата. От друга страна, твърде строгите граници и наказания, и избухванията на родителите, липсата на разбиране или внимание към детето, водят до затваряне на децата, липсата на желание за споделяне или лъжи.

Ето защо едно от най-важните условия за това детето да споделя е здравата емоционална среда в семейството – говорене с уважение, дори по време на конфликт, както и избягване на физическа агресия, емоционално или вербално насилие (нагрубяване с думи, сарказъм и подигравателно отношение).

При предизвикателно отношение от страна на децата или при други ситуации, в които има необходимост от коригиране на детското поведение, е изключително важно родителите да могат да регулират своите емоции дотолкова, че да не губят контрол над гнева си и да не реагират по начин, който уронва детското достойнство.

Границите в детското поведение могат да бъдат поставяни от родителите с твърдо, категорично, но все пак уважително отношение. Когато детето е постъпило по неправилен или вреден начин, родителят е нужно да отхвърли и порицава самата постъпка, но не и детската личност, т.е. да не се използват обидни епитети по отношение на характера и личността на детето.

Когато детето сподели нещо, което родителят не одобрява, е важно да се разговаря с детето, за да се разбере какви са били неговите намерения, мотиви, мисли и емоции, преди да направи постъпката. Зад всяка постъпка или реакция стои някаква нужда. Коя е била нуждата, която детето е искало да удовлетвори, но е избрало неподходящ начин за това? Нужда от внимание? Или от утвърждаване и повишаване на самооценката? От принадлежност към някаква група? От сигурност? Или от спонтанност, игривост, вълнение, усещане за новост и приключения?

Когато детето има възможност да говори спокойно със своите родители за емоционалните си нужди и за начини, по които те могат да бъдат удовлетворени, то ще се чувства стимулирано да споделя, да научава нови неща от родителите си, да разбира по-добре себе си и тях.

Родителите могат да помогнат много на децата си в тези разговори, ако те самите познават своите емоционални нужди и ако знаят здрави начини за тяхното удовлетворяване. Себепознанието, високата степен на осъзнатост и ежедневната проява на себеуважение и обич към себе си са модели, които детето ще усвои от родителите си.

Ако родителите споделят с детето неща, които са подходящи за неговата възраст и ако проявяват искрен интерес към неговите мисли и емоции, то ще се чувства радостно да споделя с тях. За споделянето е нужно доверие, че няма да бъдеш наранен, ако споделиш, че ще бъдеш чут, а не пренебрегнат.

Дори когато детето бива коригирано за негова грешна постъпка, ако му бъде обяснено спокойно и с разбираеми за възрастта му думи защо постъпката не е добра, има голяма вероятност то да си извлече ценен урок и да не реагира остро на неодобрението от страна на родителите.

Децата имат чувство за справедливост и когато разберат защо нещо не е коректно, ще приемат обратната връзка от родителите по положителен начин, при условие че информацията им е била поднесена по начин, който е уважителен и зачитащ детското им достойнство.

Валидирайте емоциите им.

Когато са тъжни, ядосани или разочаровани, не се опитвайте да ги успокоите с клиширани фрази като: „Нищо чак толкова не се е случило“, „Ще ти мине“, „Стегни се“, „Стига си плакал“ и т.н. След такива фрази, децата може да се затворят и да не искат да споделят, защото са се почувствали неразбрани, а емоциите им са били подценени и пренебрегнати.

За да помогнете на детето да регулира емоцията, първо я валидирайте, признайте я, дайте му правото да я изпитва. Кажете му: „Виждам, че си тъжен/разочарован, защото… Разбирам защо се чувстваш така…“. Когато се почувства чуто и разбрано, детето ще се успокои, ще е много по-отворено към това да види ситуацията от различна гледна точка и ще има желание да споделя и в бъдеще.

Как може споделянето да стане и по-забавно?

Можете да си организирате игри за споделяне, в които да напишете теми и въпроси, по които да разговаряте. Напишете ги на листчета хартия и ги навийте като късметчета, завържете ги с панделка, така че да носят и естетическа наслада.

Децата, а и порасналите деца (техните родители), обикновено обичат изненадите и игрите, в които участва и доза късмет. Такива са игрите с теглене на въпроси от купа или торбичка. Може да отговаряте устно или всички от семейството да записват отговорите на листчета и после да ги четат на глас.

Участвайте в игрите на по-малките деца. Докато играете с тях, ще чуете по естествен и непринуден начин много неща, които ще ви помогнат да разберете как възприемат света, себе си и вас. Вашето участие в игрите им дава усещане за значимост, защото изпитвате интерес към техните интереси. Това подхранва близостта и чувството, че са обичани.

Източник: Мария Димитрова

Мария Димитрова - консултант по емоционално здраве и обучител по емоционални и социални умения

Последвайте Мария и във Facebook.

Индивидуални консултации и групови обучения

[email protected] / 0899 142649