Каква е обичайната ни реакция, когато детето капризничи, отказва да направи нещо важно?
Правим се, че нищо не е станало, разказваме за последствията, принуждаваме? Съгласете се, че нито един от тези методи не е особено ефективен, но всички те обикновено водят до нежелани странични ефекти.
Евгения Хин, съавтор на курса „Игри на разума“, предлага необичаен инструмент под условното име „Задачата е решението“
Ето няколко примера от нейният семеен живот:
Пример 1
Утро е. Детето ми се буди и започва да капризничи. Ние винаги спим на отворени прозорци и стаите сутрин са доста хладни. Затова обикновено след ставане обувам на децата чорапи. Но точно днес детето ми не иска чорапи.
Аз мога да се впусна в дълги обяснения защо това е необходимо – но това не върши работа. Мога да започна да се карам. Мога да измисля един куп варианти, но единственият, който доказано работи, е да поставя задача на детето.
Внимание! Задачата трябва да се постави правилно. Затова в началото ние разглеждаме целта:
- Кое всъщност е важното в ситуацията.
- Защо детето трябва да направи това, което искаме от него?
И като погледна нещата така, се оказва, че за мен не е нужно синът ми да носи чорапи на всяка цена. За мен е важно да не му е студено на краката. И аз му казвам: „Хубаво. Не искаш чорапи – недей да обуваш тогава. Но измисли как да направиш така, че на краката ти да е топло“.
И готово!
Капризите изчезват моментално, защото на човек му е трудно едновременно да разсъждава над проблем и да се глези.
Има още един ефект – детето се заинтригува от поставената задача. Интересът е най-добрата мотивация за действие.
Пример 2
Как да направим така, че децата да си прибират играчките след край на играта?
Превърнете ситуацията в задача и я поставете на децата. Ето вариант да го направите: „А можете ли да измислите начин, по който да приберете играчките, без да използвате ръце?“.
И децата се захващат с решението на предизвикателството с огромно удоволствие! Без конфликти и недоволство.
И накрая ще се получи така, че хем децата са напрегнали мозъчетата си с удоволствие, хем стаята е подредена. При това няма да се е наложило мама да надзирава процеса.
Да разгледаме още една ситуация: когато от положително като цяло действие на детето има негативен ефект и бихте искали да не е така. Как може да постъпите? Не спирайте детето, за да не го демотивирате да помага – просто превърнете „ситуацията“ в задача.
Пример 3
Освобождавам пералнята. Около мен се върти синът ми, който още няма 3 години. Той ми помага – пълни камиончето си с чисти дрехи и го дърпа до сушилнята. В процеса част от дрехите падат по земята, което не ме устройва.
Аз мога да откажа помощта на сина си. И много често родителите правят така. Когато не ни устройва някаква част от съдействието на детето ни, ние му казваме просто да спре. И после се чудим защо, когато порасне, то отказва да ни помага – та нали, когато някога е искало, ние сме му отказвали – „защото не го правиш както трябва!“.
А как да постъпим?
По-добре отново да поставим задача. В конкретния случай аз му казах: „Стьопа, благодаря ти много, че ми помагаш. Но виж, чистото бельо пада на пода и се цапа. Дай да измислим как да направим така, че да запазим дрехите чисти!“.
И хоп, измислихме, че камиончето има нужда от ремарке – торба, в която да се слагат дрехите, и така да се придвижват до сушилнята. Всички бяхме много доволни! Детето щастливо, защото има нова интересна игра. А аз, че той помага, без да пречи. И всичко това, защото измислихме и решихме една задача.
Разбира се, това НЕ МОЖЕ да бъде универсален инструмент за всяка ситуация с детето. Но работи!
И така, да обобщим стъпките:
- Определяме истинската цел: защо е важно детето да направи това, което искаме – възможно е при обективен отговор на този въпрос ситуацията да отпадне.
- Превръщаме ситуацията в открита задача (т.е. такава, която има много решения) и прехвърляме отговорността за решението върху детето. Ако му е трудно, помагаме му, като обсъждаме варианти.
Източник: Школа осознанного родительства "Большая Медведица"
Още по темата:
Какви качества ще са необходими на децата ни в бъдещето?
