Какво означава „добра майка“?

Какво означава „добра майка“?

Преди водих разговори на тази тема само с приятелки. Напоследък в дискусията се включват и мъжете. Бих могла да кажа, че си правя някакви изводи от това, но няма да е вярно.

Чисто и просто се изумявам. Защото разговорите преминават в следния дух – „всички знаят, че добрата майка трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да има рога и синя опашка (примерно)“.


И така. Нека сега  да ви разкажа каква е добрата майка според психоаналитиците. И по-точно според прословутия Уиникът, когото всички цитират.

Първо. Нея, майката, трябва физически да я има.

Не се смейте, това не е толкова очевидно, колкото ви се струва.

Това означава, че тя не трябва да липсва за повече от няколко дни, да отива на научна експедиция в Конго за половин година, да работи до 11 вечерта, да лежи в болница за повече от месец или да умира.

Да, факт е, че с нея може да се случи нещо – такъв е животът. Но тогава някой трябва да замени фигурата на майката в живота на детето и това може да е таткото, бабата, гледачката, в този случай всички останали пунктове се отнасят за него.


Второ. Тя трябва да умее да се справя със собствените си тревоги и да успокоява детето. Това е много сложна точка и за нея са написани десетки книги и статии, но казано накратко: ако у вас е разхвърляно, ако можете да излезете от вкъщи, без да проверите печката и ютията 7 пъти, ако не изпадате в паника, гледайки как детето се катери по мръсната стълба на пързалката, значи някак си овладявате тревогите си.

Ако можете да прегърнете детето така, че да се успокои (не да го задушите, а да го прегърнете), ако понякога успявате да замените „Стига си викал, не те ли е срам!“ с „Всичко е наред, миличък, всичко е наред, хайде, успокой се“, поне веднъж на сто случая, то вие се справяте.

И дори да не ви се удава, това може да се научи. Лека-полека.


Трето. Достатъчно добрата майка греши. Тя трябва да греши. Направо е длъжна да го прави. Понякога не успява да разбере защо пищи детето – студено ли му е, гладно ли е. Още повече – тя не успява да отгатне желанията му.

Понякога го облича много топло, друг път прекалено леко. Не му купува всичко, което иска, и не изпълнява всяко негово желание. По Уиникът, добрата майка греши в около 30% от случаите и нейните грешки са абсолютно необходими на детето. Ако е безгрешна, детето няма да се научи да се справя с обидата, тъгата, гнева и яростта.

Ако вярваме на други изследователи, колкото по-идеална е една майка, толкова по-лошо е това за детето. Още повече че много често това, което приемаме за „идеалност“, всъщност е повишена тревожност.


Четвърто. Достатъчно добрата майка има свой собствен живот. Тя не е изцяло отдадена на детето си, има други хора, с които тя си почива от детските забавления – всичките тези „ку-кута“ и „акита“.

Уиникът дори предполага, че тя трябва да има добър сексуален живот с бащата на детето, но тук не можем да го приемем за авторитет, тъй като самият той никога не е раждал.  Че до секс ли ни е през първата година изобщо? И защо именно с бащата на детето?

Но да се върнем към същността – важно е майката да има възрастни – независимо дали сексуални или не – отношения с някой друг.


Пето. Добрата майка разбира своите чувства. Поне малко. Тя разбира кога изпитва завист и обида, срам и тъга, радост и облекчение, въодушевление и умора и т.н.

Може да обърка завистта с обидата, но кой от нас не го прави от време на време?

Но тя не греши генерално, т.е. не назовава раздразнението си – любов, умората – ненавист, злобата си – радост, не се отвръща с ужас от всяко негативно чувство. Не говори с детето си за неговите чувства, използвайки специализирани термини. Просто разбира своите емоции и това е. Не са необходими никакви допълнителни усилия. Детето също ще се научи да го прави, докато е край нея.


И още – добрата майка умее да мечтае.

Това е.

Всичко останало от гледна точка на психоаналитика има много по-малко значение. Не е важно кога детето е махнало памперса, дали знае азбуката на 3 години.

Не е важно на какви кръжоци ходи, умее ли да се държи добре „в обществото“, дали рецитира стихове, качено на табуретка. Не е важно дали яде по режим, играе на таблет, дали го разхождат по два пъти на ден или пък един път, или пък – о, ужас! – нито веднъж.

И дали го развиват по Монтесори , дали му слагат ваксини, или го наказват в ъгъла. 


Източник: Анастасия Рубцова


Още по темата:

Нещата, които правят ДОБРИТЕ майки

Най-модерната родителска техника - методът УСЗБ!

Аз съм мързелива майка!



!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД.