0

Моето трудно момиче

Моето трудно момиче Автор:


Имате инатливо дете? Или го наричате упорито? Или дори използвате далеч по-облагородяващи изнервящата реалност американизми като „моето дете със силна воля“?

Все едно, вероятно знаете за какво говоря: за писъците по никое време и по никакъв повод, за търкалянето по земята, за упоритото НЕслушане и НЕчуване на всякакъв вид забележки, предупреждения и дори примирени препоръки… Аз съм майка на такова дете и искам да ви споделя докъде стигнах в опитите си да овладея ежедневните (преди) избухвания на дъщеря си.


От третия месец нататък тя беше абсолютното ангелче – усмихната, любознателна и кротка – можеше с часове да седи и да наблюдава брат си, който размахваше костенурски мечове и врещеше около нея. Тя бързо изпълняваше и изпреварваше всички норми за неврологично, физическо и психическо развитие. Не знаех, че просто събира сили.


И после стана на 2…


Всяко НЕ предизвикваше блясък в очите, усмивка и незабавно правене на забраненото нещо. И пак. И пак. Докато не бъде наказана, не изпадне в истерия и изобщо, докато не избухне грандиозен скандал, който очевидно въпреки сълзите ѝ доставяше огромно удоволствие.

Когато нямаше забрани, се измисляха причини за истерична сцена – искам сладолед (през зимата), не искам да духа вятър, искам да спре да вали… Умишлено избрани, невъзможни за промяна неща и пак писъци, и пак караници, рев и веселите искрици в очите, докато наблюдава вбесеното ми безсилие.


Опитах сама – та аз бях отгледала вече едно прекрасно възпитано и послушно дете, значи няма как да не се справя:

          Опитах да ѝ обяснявам – разбираше ме и с радост правеше обратното на това, което исках от нея.

          Заплашвах – но ми дожаляваше от жалните писъци и почти никога не изпълнявах заканите си – никакъв ефект.

          Лиших я от любима играчка – като резултат тя сама започна да си изхвърля играчките и после да изпада в истерия по въпроса.

          За първи път плеснах детето си – и потънах в море от самосъжаление и вина, да не говорим за очевидния нулев ефект върху жизнерадостния инат на дъщеря ми.

          Признах си, че е по-силна от мен и че перфектният ми досегашен родителски опит се е дължал на сина ми, а не на мен…

  

Отидох на психолог. Между многото неща ми каза, че децата възприемат майка си и баща си по един и същи начин, като един човек – станах и си тръгнах. Не го вярвам, няма и да го повярвам. Дъщеря ми държеше аз да съм нейният отдушник, на мен изпробваше докъде може да стигне в неподчинението или просто в истерията си. НА МЕН.

 

 Започнах да чета статии, книги, проучвания. И ето накратко добрите новини:

 – упоритите деца са емоционални, чувствителни и артистични;

 – те са много интелигентни и бързо развиващи се;

 – те са самостоятелни;

 – те са смели;

 – те са любвеобилни и привързани към родителите си;

 – упоритите деца обикновено проявяват непослушание, истерия и т.н. изблици пред тези, които чувстват най-близки – най-често майките си (слагам го в добрите новини, защото дълго време си мислех, че проблемът е само в мен).

 

И лошите:

 – те обичат да предизвикват правилата, любимата им мисъл е "А какво ще стане, ако?";

 – те не се научават с думи, а чрез демонстрация или личен опит;

 – за да се убедят в правотата на нещо, то трябва да им бъде доказано многократно;

 – резултатите при тях са временни, т.е. трябва да се подготвим за повторение на възпитателните мерки, при това доста по-често, отколкото при братята и сестрите им.

 

Ето препоръките на специалистите за това, което НЕ ТРЯБВА да правим, като родители на "деца със силна воля":

 – да обясняваме многословно и продължително;

  – да преговаряме;

 – да убеждаваме;

(Всичко това демонстрира безсилие и не води доникъде, но вие вече го знаете, нали?)

 

- да заплашваме;

- да крещим;

- да прилагаме физическо наказание.

Това предизвиква абсолютен отпор или агресия, или истерия – точно крайната емоция, която нашето упорито дете очаква и се опитва да предизвика.

 

Ето препоръките за това, което ТРЯБВА да правим (и което работи при мен, когато имам силите да го прилагам):

- да обясним накратко защо това поведение е неприемливо/или защо това няма да се случи/или защо това ще се случи.

- да заявим ясно какви ще са последиците за детето, ако продължи с неприемливото поведение/или направи това, което не трябва/или не направи това, което трябва.

- да му дадем шанс да коригира поведението си – броим до 5, а по-напредналите и до 3.

- да изпълним това, което сме казали – това означава, че последиците/наказанието трябва да са пропорционални на нарушението и изпълними;  като имайте предвид, че мъглявото "Не го прави, защото ще видиш какво ще стане!" е покана за непослушание. И второ, че самите ние трябва да проявим упоритост – а не да ни дожалее на втория час и да му върнем устройствата например.

- да не очакваме чудеса – помнете: упоритите деца учат трудно, с много нерви и повторения.

 

Моето упорито момиче ме накара да осъзная, че не съм завършеният, търпелив и овладян човек, който си мислех, че съм. Нито пък съм почти перфектната майка с доказателство за това твърдение – послушният ми и разбран син. Тя ми показа колко много имам да работя над себе си. Заради нея осъзнах, че е много лесно да прехвърлиш вината на другия и да му сложиш етикет – "труден", "невъзможен", "той си е виновен"…., а по-трудното и работещото е да продължиш да полагаш усилия дори когато не виждаш резултат и нямаш сили за това.

А също и ми показа, че не бива да съдиш, без да знаеш, без да си го преживял, както, признавам си, правех, преди да родя дъщеря си.

Към момента имам значителен напредък в отношенията ни. Вкъщи имаме ясни правила за поведение, както и ясни последици при нарушаването им. Много често започващата криза приключва с преброяването до 5 (винаги, винаги се чака 5, не по-рано), но приключва.

Разбира се, моето малко момиче си е едно малко момиче и от време на време зарязва всички правила и последици и просто избухва… А аз понякога следвам правилата по-горе, а понякога само я галя и успокоявам, но най-важното е, че знам, че мога да се справя с това.


Че ние можем да се справим.


Книгата, която ме спаси: Setting Limits with Your Strong-Willed Child – Robert J. Mackenzie 

 

 

 

Нарисувай 100 животни
Нарисувай 100 животни

Цена: 10,90 лв.

Нова цена: 9,80 лв.

Купи сега
Купи поредицата "Реши загадките с..." с 20% отстъпка! Купи сега
Училище за детективи 2 - в Тайнствения замък Купи сега

Още по темата:

Към родителите с малки деца - нека съм този, който го казва високо и ясно

10 причини родителството да е най-тежката работа на света

Първото, второто и третото дете


Виж следващата новина
Защо не лъжа децата си, че Дядо Коледа съществува
Защо не лъжа децата си, че Дядо Коледа съществува

Автор: Дара Димитрова

Наскоро имах разговор по темата с една приятелка, майка на 9-годишна девойка. Докато аз на висок глас коментирах как в детската градина се търси Дядо Коледа за тържеството, тя ми изшътка: "Тихо, дъщеря ми още вярва в Дядо Коледа!"