Имате инатливо дете? Или го наричате упорито? Или дори използвате далеч по-облагородяващи изнервящата реалност американизми като „моето дете със силна воля“?
Все едно, вероятно знаете за какво говоря: за писъците по никое време и по никакъв повод, за търкалянето по земята, за упоритото НЕслушане и НЕчуване на всякакъв вид забележки, предупреждения и дори примирени препоръки… Аз съм майка на такова дете и искам да ви споделя докъде стигнах в опитите си да овладея ежедневните (преди) избухвания на дъщеря си.
От третия месец нататък тя беше абсолютното ангелче – усмихната, любознателна и кротка – можеше с часове да седи и да наблюдава брат си, който размахваше костенурски мечове и врещеше около нея. Тя бързо изпълняваше и изпреварваше всички норми за неврологично, физическо и психическо развитие. Не знаех, че просто събира сили.
И после стана на 2…
Всяко НЕ предизвикваше блясък в очите, усмивка и незабавно правене на забраненото нещо. И пак. И пак. Докато не бъде наказана, не изпадне в истерия и изобщо, докато не избухне грандиозен скандал, който очевидно въпреки сълзите ѝ доставяше огромно удоволствие.
Когато нямаше забрани, се измисляха причини за истерична сцена – искам сладолед (през зимата), не искам да духа вятър, искам да спре да вали… Умишлено избрани, невъзможни за промяна неща и пак писъци, и пак караници, рев и веселите искрици в очите, докато наблюдава вбесеното ми безсилие.
Опитах сама – та аз бях отгледала вече едно прекрасно възпитано и послушно дете, значи няма как да не се справя:
Опитах да ѝ обяснявам – разбираше ме и с радост правеше обратното на това, което исках от нея.
Заплашвах – но ми дожаляваше от жалните писъци и почти никога не изпълнявах заканите си – никакъв ефект.
Лиших я от любима играчка – като резултат тя сама започна да си изхвърля играчките и после да изпада в истерия по въпроса.
За първи път плеснах детето си – и потънах в море от самосъжаление и вина, да не говорим за очевидния нулев ефект върху жизнерадостния инат на дъщеря ми.
Признах си, че е по-силна от мен и че перфектният ми досегашен родителски опит се е дължал на сина ми, а не на мен…
Отидох на психолог. Между многото неща ми каза, че децата възприемат майка си и баща си по един и същи начин, като един човек – станах и си тръгнах. Не го вярвам, няма и да го повярвам. Дъщеря ми държеше аз да съм нейният отдушник, на мен изпробваше докъде може да стигне в неподчинението или просто в истерията си. НА МЕН.
– упоритите деца са емоционални, чувствителни и артистични;
– те са много интелигентни и бързо развиващи се;
– те са самостоятелни;
– те са смели;
– те са любвеобилни и привързани към родителите си;
– упоритите деца обикновено проявяват непослушание, истерия и т.н. изблици пред тези, които чувстват най-близки – най-често майките си (слагам го в добрите новини, защото дълго време си мислех, че проблемът е само в мен).
И лошите:
– те обичат да предизвикват правилата, любимата им мисъл е "А какво ще стане, ако?";
– те не се научават с думи, а чрез демонстрация или личен опит;
– за да се убедят в правотата на нещо, то трябва да им бъде доказано многократно;
– резултатите при тях са временни, т.е. трябва да се подготвим за повторение на възпитателните мерки, при това доста по-често, отколкото при братята и сестрите им.
Ето препоръките на специалистите за това, което НЕ ТРЯБВА да правим, като родители на "деца със силна воля":
– да обясняваме многословно и продължително;
– да преговаряме;
– да убеждаваме;
(Всичко това демонстрира безсилие и не води доникъде, но вие вече го знаете, нали?)
- да заплашваме;
- да крещим;
- да прилагаме физическо наказание.
Това предизвиква абсолютен отпор или агресия, или истерия – точно крайната емоция, която нашето упорито дете очаква и се опитва да предизвика.
Ето препоръките за това, което ТРЯБВА да правим (и което работи при мен, когато имам силите да го прилагам):
- да обясним накратко защо това поведение е неприемливо/или защо това няма да се случи/или защо това ще се случи.
- да заявим ясно какви ще са последиците за детето, ако продължи с неприемливото поведение/или направи това, което не трябва/или не направи това, което трябва.
- да му дадем шанс да коригира поведението си – броим до 5, а по-напредналите и до 3.
- да изпълним това, което сме казали – това означава, че последиците/наказанието трябва да са пропорционални на нарушението и изпълними; като имайте предвид, че мъглявото "Не го прави, защото ще видиш какво ще стане!" е покана за непослушание. И второ, че самите ние трябва да проявим упоритост – а не да ни дожалее на втория час и да му върнем устройствата например.
- да не очакваме чудеса – помнете: упоритите деца учат трудно, с много нерви и повторения.
Моето упорито момиче ме накара да осъзная, че не съм завършеният, търпелив и овладян човек, който си мислех, че съм. Нито пък съм почти перфектната майка с доказателство за това твърдение – послушният ми и разбран син.
Тя ми показа колко много имам да работя над себе си. Заради нея осъзнах, че е много лесно да прехвърлиш вината на другия и да му сложиш етикет – "труден", "невъзможен", "той си е виновен"…., а по-трудното и работещото е да продължиш да полагаш усилия дори когато не виждаш резултат и нямаш сили за това.
А също и ми показа, че не бива да съдиш, без да знаеш, без да си го преживял, както, признавам си, правех, преди да родя дъщеря си.
Към момента имам значителен напредък в отношенията ни. Вкъщи имаме ясни правила за поведение, както и ясни последици при нарушаването им. Много често започващата криза приключва с преброяването до 5 (винаги, винаги се чака 5, не по-рано), но приключва.
Разбира се, моето малко момиче си е едно малко момиче и от време на време зарязва всички правила и последици и просто избухва… А аз понякога следвам правилата по-горе, а понякога само я галя и успокоявам, но най-важното е, че знам, че мога да се справя с това.
Че ние можем да се справим.
Книгата, която ме спаси: Setting Limits with Your Strong-Willed Child – Robert J. Mackenzie
Автор: Мая Бобева
Още по темата:
Към родителите с малки деца - нека съм този, който го казва високо и ясно
10 причини родителството да е най-тежката работа на света
Първото, второто и третото дете
