Група деца от 12 до 18 години участвали доброволно в следния експеримент: трябвало да стоят сами в продължение на 8 часа, без да имат възможност да използват каквито и да е средства за комуникация (мобилни телефони, интернет). Също така било забранено да включват всякакви устройства – компютри, телевизор, радио и т.н.
Било разрешено да пишат, да четат, да свирят на музикални инструменти, да рисуват, да плетат или шият, да пеят, да се разхождат и т.н.
Авторът на експеримента (семеен психолог) искал да докаже своя работна хипотеза, според която съвременните деца твърде много разчитат на външни развлечения и не са в състояние да прекарват време сами, без да скучаят. И че на практика нямат собствен вътрешен свят.
Според правилата на провеждане на експеримента децата трябвало да дойдат на следващия ден и да разкажат как е протекло тяхното „отшелничество“. Било им разрешено да описват преживяванията и мислите си по време на експеримента. В случай на извънредно безпокойство, дискомфорт или напрежение психологът препоръчал незабавно прекратяване на експеримента, като се запишат времето и причината за неговото преустановяване.
На пръв поглед експериментът изглеждал доста лек и безобиден. Поради тази причина психологът предполагал, че ще е напълно безопасен. Никой не очаквал толкова шокиращи резултати. От 68 участници до края на експеримента издържали само ТРИМА – едно момиче и две момчета. У трима участници се появили мисли за самоубийство, петима изпитали пристъпи на паника, при двайсет и седем се наблюдавали чисто соматични симптоми – повдигане, потене, замайване, горещи вълни, болка в корема и т.н. Почти всеки от участниците изпитвал страх и безпокойство.
Естественото вълнение при всяка нова ситуация, първоначалният интерес и радостта от самостоятелността изчезнали у почти всички участници още на втория час. Само десет души почувствали безпокойство чак след третия час самота.
Какво правили децата по време на експеримента:
- Готвили, яли и пили.
- Чели или се опитвали да четат.
- Писали домашни (експериментът бил проведен по време на ваканция, но в отчаянието си някои участници грабнали учебниците).
- Гледали през прозореца или се мотали из дома си.
- Излезли на улицата и отишли в магазина или на заведение (всяко общуване им било забранено, но те решили, че разговорите с продавачи и сервитьори не се броят за комуникация).
- Играли си с Лего.
- Рисували или се опитвали да рисуват.
- Къпали се.
- Чистили стаята си или дори цялата къща.
- Играли с кучето или котката си.
- Тренирали или играли гимнастика.
- Записвали мислите и преживяванията си.
- Свирили на китара, пиано, а един на флейта.
- Трима писали стихове и проза.
- Едно момче прекарало 5 часа във возене на обществен транспорт из града.
- Едно момиче бродирало.
- Едно момче отишло на лунапарк и пробвало различни атракциони, докато след 3 часа не му станало лошо.
- Едно момче извървяло Петербург от единия до другия му край – около 25 км.
- Едно момиче отишло в Музея по политическа история, а едно момче – в зоопарка.
- Едно момиче се молило.
Всички са се опитвали да заспят, но никой не е успял.
След прекратяването на експеримента 14 тийнейджъри са влезли веднага в социалните мрежи, 20 са позвънили на приятели през мобилните си телефони, 3 са позвънили на родителите си, 5 са отишли на гости на приятели или са излезли навън. Останалите са включили телевизора или са започнали да играят на компютрите си. Освен това почти всички са включили музика или са си сложили слушалки към плейър.
Всички тревожни психически и физически симптоми са изчезнали веднага след прекратяването на експеримента.
След изтичането на определено време шейсет и трима от участниците са признали експеримента за интересен и полезен за тяхното самоопознаване. Шестима са го повторили самостоятелно и твърдят, че от втория път е бил успешен.
Анализирайки случилото се с тях по време на експеримента, 51 души са употребили следните думи и изрази: „зависимост“, „явно не мога да живея без“, „доза“, „това ми е нужно“, „наркотик“ и т.н. Абсолютно всички са споделили, че са били удивени от мислите, които са им хрумвали по време на експеримента, но не са им обърнали достатъчно внимание заради общото усещане за неразположение.
Момичето, което успешно завършило експеримента, донесло дневник, в който описвало подробно усещанията си през осемте часа. Записките били доста притеснителни, но психологът не ги публикува от етични съображения.
Едно от двете момчета, успешно завършили експеримента, през всичките 8 часа е лепило модел на параход, като в почивките е яло и разхождало кучето си. Другото момче първо е подредило и систематизирало колекциите си, а после е пресаждало цветя. Ните едното, нито другото момче не са изпитали каквито и да е негативни емоции и не са забелязали появата на странни мисли.
Има над какво да се замислим, нали?
Откъс от книгата на Екатерина Мурашова „Да обичаш или да възпитаваш“
Още по темата:
Ползите от скуката - да приветстваме спонтанната, неорганизирана игра
10 съвета как да оцелеем през лятната скука
