Квадратните деца

Квадратните деца

Разхождах се на детската площадка с Артьом и видях чудо на природата – квадратно дете.

Квадратното дете не играеше. То седеше на една пейка в края на площадката. Беше момче на 7–8 години. Докато моят син се опитваше да се закопае до шията в пясъчника, аз реших да пообщувам с геометричния феномен.

Седнах до него.

„Всичко наред ли е? Защо не играеш с децата?“ – попитах аз. След раждането на сина ми у мен неочаквано се пробуди емпатия към всички чужди деца и все искам всички с всички да играят.

     - Имам само 5 минути, няма да успея – отвърна квадратното момче.

     - Какво ще стане след 5 минути?

     - Флейтаайкидорисуванеанглийски – избърбори детето като скоропоговорка.

     - Ти обичаш да ходиш на тези неща, така ли?

     - Да, да, много обичам! – бързо отговори квадратното момченце и впи пръсти в пейката. А острите му раменца станаха още по-остри.


     - Ама какво седиш, закъсняваме! – отдалече завика забързана към нас жена. – Хайде, по-бързо!

Жената хвана събеседника ми за ръката и го повлече нанякъде. Отнасяше го от детската площадка като картонена фигура, рекламираща идеалното момче.

От квадратното момче стърчеше флейта, а след него се провлачваше айкидо.

Но едва ли детето е станало квадратно само заради това. По-скоро до тези негови 7–8 години в него вече са успели да натъпчат цял шкаф с книги. И отгоре са гарнирали с рисуване и английски.


Аз погледнах полузакопания Артьом. Той беше кръгъл, без видими ъгли.


И си спомних как доскоро гледах по телевизията предаването за необикновени деца „Най-добър от всички“ . В един от епизодите двегодишно дете говореше по-добре от доста възрастни. В този момент до мен дотича почти 3-годишния Артьом и ми протегна играчка: „Ето гома!“. „Не гом, Артьом, а гном! Гном!!!“ – изсъсках му аз, почти изплювайки дробовете си от злост. Боже мили, и с какво съм по-добър от тази жена?

Аз вече съм готов да превърна сина си в поредния Голем, изкуствен човек, който е създаден, за да постигне идеала на родителите си, Франкенщайн, скърпен от моите най-ярки неврози.

По-добре да е кръгъл глупак, отколкото черен квадрат, където не прониква светлина.


Имам познати в телевизията. Мисля да си поговоря с тях и да им предложа да направим едно нормално шоу.

За да прекратим тази порочна вундеркиндизация, буратинизация и оквадратване на децата ни.

Нормално шоу, в което децата ще чупят разни неща, ще се спъват, няма да знаят латински, ще се бутат едно друго, ще фъфлят, ще пеят фалшиво, ще се уморяват и ще се замерват с каша. Като последното ще е задължително.

Ще предложа да направим шоу за нещата от живота – „От лош, по-лош“

За човешките деца. За тези, които природата е създала кръгли и меки.


автор Олег Батюк, източник


Още по темата: 

Как да създадем качествена невроза на детето си

Как родителите програмират бъдещето на своите деца

Децата са други, различни