На път към вкъщи след дълго чакане при лекаря дадох на 5-годишния си син торбичка с тортила чипс за из път.
Ето и нашия разговор, след като ги изяде:
Ще ми дадеш ли още чипс, моля?
Не, скоро ще сме си вкъщи и ще обядваме. Не може повече чипс.
Ама съвсем малко?
Не. Ще сме си вкъщи след 10 минути.
Моля те?
Не, не може да ядеш повече чипс, съкровище.
А само няколко парченца?
Не, никакъв чипс повече. Току-що изяде цяло пакетче.
Добре, а 1 парче?
НЕ! Не може повече чипс означава, че НЕ. МОЖЕ. ПОВЕЧЕ. ЧИПС!
А половин парченце чипс?
За бога дете! НЕ! НЕ МОЖЕ! НЯМА! КРАЙ!
(Пауза)
Добре, а колко чипса мога да хапна тогава?
(Безнадеждна въздишка)
ТОВА Е. ТОВА Е ПРИЧИНАТА ЗА СИВИТЕ НИ КОСИ, ПРИЯТЕЛИ.
* Със специалното съгласие на автора: Ани Рено – майка на три деца. Била е учител по английски език, работи от разстояние като асистент редактор в списание. Основният й ангажимент в момента е да отглежда и учи децата си вкъщи. Обожава черен шоколад, както и да пише в блога си:
http://www.motherhoodandmore.com
Още по темата:
Трагедия със солети в 10 действия
Как да излезем с децата от вкъщи в 40 лесни стъпки
