Приятели ме питат: „Какво да направим, та нашата дъщеря да не тръгне с някакъв насилник или садист? И не дай си боже, да се омъжи за него? Да ѝ говорим, че е нашата любима принцеса? Или обратното, да не ѝ говорим такива неща, а направо да я запишем в школа по борба?“.
И аз не знам какво да отговоря.
Живеем в Русия, внимателно започвам аз. Всичко се усложнява от това, че всички ние, без изключения – и ние, и вие, до определена степен сме толерантни към насилието. Иначе просто нямаше да оцелеем в нашето общество.
Ние фиртрираме и не забелязваме определено количество агресия и грубост по наш адрес. Това е нормална адаптивна реакция – иначе всеки ден щяхме да изпитваме унижение, болка, гняв. А това изтощава психиката.
Привикнали сме, че агресия в каквато и да е форма може да прояви към нас всеки, който има дори малко власт. Лекарят – ако сме пациенти. Учителят – ако сме ученици. Родителят – ако сме деца. Държавният служител – ако ни е необходим някакъв документ. Служителят на летището, ако ще пътуваме.
А полицаят по принцип може да прояви агресия към всеки и по всяко време.
Това, разбира се, не се приема съвсем като норма, но и не шокира.
Да създадем семейства, в които са валидни други правила, е трудно.
И колкото и да ни се иска да има вълшебна ваксина, с която да защитим нашето дете, няма такава.
Някога, в бъдещето, дъщеря ми ще излезе от родителския ни обхват и ще влезе в близки отношения с друг човек. Може да реши да се омъжи и да роди пет деца. Или въобще няма да иска деца. Или пък ще има връзка с друга жена. Кой знае.
Главното е, че там, в тези отношения, нейната безопасност вече няма да зависи от мен. Ни най-малко. И докато тя е още тук, до мен, мислено формулирам моите заръки към нея. Шия ли шия наум ризница от думи и се моля тя да я защити, когато не съм наблизо.
Когато порасне още малко, ще ѝ кажа:
1. Ако те ударят – незабавно си събери нещата. Дръж се така, все едно има земетресение – грабвай документите и децата, останалото ще оправиш после. Не приемай извинения и съжаления, не встъпвай в преговори.
Всяко „прости ми“ утре задължително ще се превърне в „ти ме накара да го направя“. Много лесно се пада в това блато и много трудно се излиза от него. Не се съмнявай – бягай!
2. Запомни, че всяко „ти ме накара да го направя“ и „ти ме предизвикваш“ са лъжи. Всъщност с това ти казват: „Знам, че мога да те ударя, обидя, оскърбя и ще ми се размине безнаказано, затова не виждам смисъл да се контролирам“.
3. Винаги можеш да дойдеш при мен. Винаги. В каквото и състояние и положение да си. Боса и плачеща. Когато чувстваш, че си се провалила в живота. И аз няма да те обвинявам.
Даже ако ми се прииска да ти кажа „Аз казах ли ти“ – ще се затворя в тоалетната и ще кажа тези думи пред огледалото, тихичко. Защото те няма да те утешат, а само ще те наранят още повече.
4. Ако ме няма – всичко се случва, и ние, родителите, сме смъртни – нека имаш толкова близки приятели, че да можеш да ги помолиш за помощ. Ако нямаш – търси помощ от който и да е, не се срамувай да я приемаш. Оплаквай се, викай, разказвай на всеки, който е готов да те чуе. Нека да имаш свидетели, защото злото расте от мълчанието.
5. Никои отношения не започват с побои. Първите сигнали звучат като „глупачка“, „не ми се меси“, „какво разбираш ти от това“, „щом казвам, значи ще дойдеш“. Отначало молбата се превръща в заповед. После дребните унижения стават норма.
Грубото отношение се извинява с близост. Не позволявай на никого да те унижава и нарочно да ти причинява болка. Никога не си мисли „Аз съм умна, с мен това няма как да се случи“. В този капан са попадали и жени, по-умни от нас двете с теб.
6. Мисълта „Сторило ми се е…“ е твой враг. Днес човекът се държи съвсем адекватно, а утре нещо му става и се превръща в раздразнен садист. А вдругиден е истинско слънчице, толкова нормален, че ти с облекчение въздишаш – „Сторило ми се е!“.
Ако се случват такива неща – бъди внимателна. Това усещане е главният симптом, на който можеш да се опреш. С такъв човек не трябва да встъпваш в прекалено близки отношения, да имаш общи деца или общ бизнес.
7. Винаги имай собствени пари. Свои източници на приходи. Ако си стоиш вкъщи с децата, направи така, че да имаш собствена сметка, финансова възглавница за всеки случай. Обсъди това с партньора си, преди да се окажеш в майчинство. Това е много важно. Когато децата са малки, ние зависим много от партньора си и сме много уязвими.
8. Не позволявай отношенията ти с партньора ти да станат единствените, най-важните в живота ти. Това е много опасна постановка. Приятели, работа, спорт, хобита – задължително ги имай. Работи. Учи. Ако скъсате – а това се случва по-често, отколкото ни се иска – ще боли. Но е по-добре да рухне една кула, отколкото целият замък.
9. Грижи се за себе си, за здравето си, за да имаш сили да живееш.
10. Никога не попадай в капана „всички така живеят“. Това не е истина. И аз ще направя всичко, за да видиш семейства, в които няма насилие и грубост, в които хората разговарят един с друг уважително, дори когато са ядосани. И сама ще се постарая да бъда добър пример за теб.
11. Никога не попадай в капана „само на мен ми се случват такива неща, за нищо не ставам, срам ме е…“. Това също не е истина. Не е голям проблем да попаднеш в ситуация, в която има насилие.
Истинската беда е да останеш в нея с години. Не ти трябва семейство на всяка цена. Или пък да поддържаш илюзията за идеалното семейство пред хората. Необходимо ти е място, където ще се чувстваш добре, където ще те подкрепят и ще се грижат за теб. Това място може да изглежда по много различни начини и всъщност не е задължително да е под формата на семейство.
12. Хората се променят. Това непрекъснато се случва – от възрастта, от опита. Това, което в младостта ни се струва невинна странност, с годините може да се превърне в психическа болест или просто агресия.
Понякога хората се държат неприятно, ако осъзнават, че човек зависи от тях. Ако това ти се е случило, не се упреквай, че не си разпознала насилника по-рано. Има много неща, които няма как да видим, защото са дълбоко скрити. Действай според т.1.
13. Експериментирай, изпробвай нови неща. Нова работа, нова прическа, нов вид спорт. Нови ястия, нови правила в семейството. Нови начини да правиш секс. Колкото повече нови неща пускаш в живота си, толкова по-уверена ще бъдеш в отношенията си с другите.
14. Сподели тези правила. Разкажи ги на приятелките си. Не оставай равнодушна, ако обиждат някого и издевателстват над него пред очите ти. Помни – понякога хората се срамуват и се страхуват да потърсят помощ. А се нуждаят от нея. Може би ти ще се окажеш единствената, която ще забележи тяхната болка, ако това се случи – не отминавай.
Коментари