Това е откъс от книгата "Различните видове интелигентност: разкрийте талантите на своето дете" от поредицата "Ефективният родител".
Как изглежда един интелигентен човек? Дали той е изключително образован? Или е човек, който е „успял“ и има страхотна професионална кариера?
Някой, който схваща бързо? Изследовател? Някой с много дипломи? Някой, който чете много, който прекарва живота си, заровен в енциклопедиите? Някой, който отлично се приспособява?
„Кой от класа ти е интелигентен?“. Ако зададете този въпрос на детето си, съществува огромен шанс то да ви даде имената на най-добрите ученици в класа.
В представата на много деца, а дори и на възрастни интелигентно дете означава добър ученик: постига добри резултати в училище, има добри оценки, взема участие, харесва му да ходи на училище, родителите му са спокойни, докато си пише домашните. На тях всъщност им е трудно да разберат защо някои деца срещат трудности в училище.
Рядко можем да чуем да се каже за едно дете, което среща трудности, макар и само по някои предмети, че не е интелигентно. Но често може да се чуе: „той не е добър ученик“, „няма особен потенциал“, като се подразбира: той не е толкова интелигентен, колкото са повечето му съученици.
В същото време то вероятно умее да рисува много по-добре от децата на неговата възраст, да майстори с голяма прецизност, да измисля истории и да ги разказва, да пее вярно или да свири с чувство на някакъв инструмент, да се докаже като природен лидер в някой колективен спорт. То може да е също така този, на когото разчитат да се погрижи за отсъстващите и да им изпрати домашните, да се окаже непобедим в някаква стратегическа игра, да е в състояние да преценява с какво е способен да се справи сам и да иска помощ, когато сметне за нужно…
Затова е важно да осъзнаем, че способността за заучаване не е свързана с интелигентността.
Като имаме предвид факта, че различните деца започват да вървят, да говорят, да се хранят или да се обличат сами по различно време, става ясно, че хората не са способни да научават едно и също нещо по един и същ начин, на една и съща възраст. На мозъка му трябват двайсет и пет години, за да достигне зрялост, и всеки мозък има свой собствен ритъм на развитие. Ако за детето ви е по-трудно да започне да чете или не схваща идеята за събирането толкова бързо, както брат му или сестра му на неговата възраст, това не означава, че никога няма да се научи да чете добре или че ще има проблеми по математика.
Теорията за многобройните видове интелигентност
Хауърд Гарднър, роден през 1943 г., е американски когнитивен психолог, професор в Харвардския университет.
По молба на холандска фондация той се впуска в проучвания на човешкия потенциал, които го довели до предефиниране на човешката интелигентност: а именно, че има не един вид интелигентност, а осем, че всеки от нас притежава и осемте интелигентности и че можем да ги развиваме през целия си живот.
Хауърд Гарднър радикално е предефинирал концепцията за интелигентност, като ѝ приписал три компонента:
Компонент 1: Всички умения, позволяващи на даден индивид да разрешава проблемите, срещани във всекидневието.
Компонент 2: Способността да създава нов продукт или да предлага услуга, която е ценна за дадена култура.
Компонент 3: Способността да си поставя предизвикателства и да намира решения за тях, което да води до придобиването на нови знания.
Според тази дефиниция интелигентността няма някаква строго фиксирана формула; тя подлежи на развитие и е трудно измерима.
Ако искате да разберете как да разкриете и развивате различните видове интелигентност на детето си, прочетете книгата "Различните видове интелигентност: разкрийте талантите на своето дете" от поредицата "Ефективният родител".
Още от книгата:
8-те вида интелигентност и успехът в училище
Да се бориш с трудностите в училище, като се опреш на това, в което си добър
