Много учители ще потвърдят, че повечето проблеми в училище възникват именно с момчетата. В общия случай момичетата се адаптират по-лесно, по-спокойни са, по-бързо схващат материала и са по-прилежни при изпълнение на домашните си задачи.
Сред момчетата по-често се среща агресивно поведение и отказ да се вслушват в забележките на учителите. Австралийския психолог Меги Дент свързва училищните трудности на момчетата с редица сериозни причини. Една от тях – това е ранното постъпване в училище.
В Австралия е прието децата да тръгват на училище на 6 години, но реално родителите ги пускат още на 5. Но училищното образование не отчита особеностите на развитие на момчетата, което води до по-ниска успеваемост при тях и намаляване на желанието им да ходят на училище.
Защо на момчетата им е трудно в училище?
В последните години определено се наблюдават тревожни тенденции. Все повече момчета се диагностицират със синдром на дефицит на внимание. В училищата все повече наказания се налагат именно на момчетата.
Постоянно нараства броят на момчетата със зависимост от игрите. Експертът по родителството Стив Бидалф отдавна пише, че момчетата се сблъскват със сериозни проблеми, когато тръгнат на училище, и тези проблеми влияят зле на самите тях и на техните резултати.
Изследванията на деца в предучилищна възраст показват, че момчетата изостават от момичетата с от 6 до 12 месеца, а понякога и с повече. Постоянно повтарящите се неуспехи водят до едно общо схващане: „Аз съм тъп, аз съм глупав“, което е много трудно да се промени, веднъж проникнало в съзнанието на детето.
Такова схващане може да се превърне в пророчество. За съжаление, според Стив Бидолф децата трябва да тръгват на училище по-късно – особено момчетата.
Тези, които се съпротивляват на 5 години, ще се борят с училището и през останалите му години. „Момчетата започват да говорят по-късно от момичетата и речта им става напълно разбираема към 4-тата година – с 12 месеца по-късно от момичетата“ – казва Рут Ханфорд Морхард в книгата си „Обречени на движение“.
Емоционална уязвимост
Колкото повече учат децата, толкова по-малко играят, а това означава, че се движат по-малко. А за повечето малки момчета двигателната активност е ключово занятие, което им помага да управляват поведението си.
Често критикуват момчетата, че се въртят и мърдат, но това е техният начин да се концентрират – защото движението повишава нивото на серотонин в мозъка, а това на свой ред спомага за по-лесно овладяване на нови знания и навици.
Отчасти поради бурята от хормони, отчасти заради по-бавното развитие на речта и на емоциите, отчасти заради натиска от страна на обществото (което внушава на момчетата, че трябва да са силни и успешни винаги и на всяка цена) – те страдат емоционално на няколко нива.
Съществува погрешната представа, че момчетата и мъжете не са толкова емоционални като жените, но това не е така. Просто те обработват и изразяват чувствата си по различен начин. Можем да обобщим, че момчетата просто се нуждаят от повече време.
Когато се чувстват емоционално уязвими, а точно това усещат, когато не успяват да покриват академичните критерии през първата година в училище – в тях се появява чувството на озлобеност. Това е напълно приемлива емоция в извънредна ситуация, но когато се проявява в ежедневието, е много вредна.
Когато момчето се чувства уязвимо и смутено, когато му е тъжно, скучно или лошо, когато не разбира какво искат от него или не успява в нещо, то се ядосва и често изразява гнева си в агресивно поведение. Колкото повече привързаност усеща детето от страна на важните за него възрастни, толкова по-безопасен е вътрешният му свят и толкова по-спокойно ще е поведението му.
Тъжно е, че заради постоянните вътрешни битки момчетата допускат повече грешки, по-често чупят вещи, забравят и се затрудняват да спазват дисциплината, за разлика от момичетата. Много начални учители говорят за синдрома на тъжното/сърдитото момче – когато детето изпитва чувство на изоставеност и тревога и го изразява чрез агресивно поведение.
Философът и писател Майкъл Гуриан смята, че невидимият двигател на мъжествеността е стремежът да доказва своята ценност и да получи уважение. Никой не може да даде на мъжа чувство на ценност – той сам трябва да направи това.
Като цяло, момчетата са конкуриращи се, активни, те непрекъснато търсят ситуации, в които могат да докажат ценността и значимостта си. Ако малките момчета не успяват – да построят кулата, да се качат на дървото или да отговорят на въпроса – те започват да избягват тези места и ситуации. Може би това е причината все повече момчета да не искат да ходят на училище.
Предполага се, че естествената импулсивност на момчетата има биологична причина. Някои изследователи предполагат, че при тях нивото на серотонина (по принцип той оказва успокояващо въздействие) е по-ниско и заради това те трудно управляват импулсите си.
Като обединим тази хипотеза с влиянието на хормоните, с културните и обществените нагласи, става ясно защо момчетата са толкова невероятно физически актвини, конкурират се и непрекъснато търсят начини да утвърдят мъжествеността си.
Кога момчетата страдат в училище
За момчетата са полезни занятия с правила и граници, които са ясни, но не са прекалено много. Те могат да се объркат, ако учителят дава твърде много указания – те изпитват затруднения да запомнят толкова много неща.
Повечето момчета толкова много се стараят да зарадват учителя, всичко да запомнят и всичко да направят правилно, че много се уморяват, ако нямат време за отдих и развлечения. Междучасията и обедното време са крайно важни за попълването на енергийния им баланс.
За много момчета, а и момичета е важно да се разходят навън или да поиграят – това им дава сили за следващите часове, по време на които трябва да са концентрирани.
Много момченца се нуждаят от помощта на възрастен, за да се справят с разочарованията и неуспехите. Тъй като в тях е заложено да бъдат победители, те възприемат неудачите много негативно. Много е важно да помагаме на момчетата да запазят бодър духа си в такива моменти.
Когато детето се затруднява със заданията в клас – да напише нещо или правилно да произнесе дума, то чувства поражение и ако се сблъска с насмешка, упрек или равнодушие, ще прояви агресия. Ако получи усмивка или дори намигване в този момент – напрежението ще изчезне.
Много момченца в училище са стресирани от раздялата с родителите. Докато се адаптират към новото ежедневие, е възможно да се чувстват изоставени и необичани и затова трябва да им се обръща особено внимание.
Помнете, че любовта при момчетата не се изразява само с думи – прегръщайте сина си, дружески го потупвайте по гърба, галете го по главата, дайте му „пет“, усмихнете му се. Всички тези знаци ще бъдат знаци на любовта за момчето ви.
В книгата си „Истински малки мъже. Как да спасим синовете си от митовете за мъжествеността“ д-р Уилям Полак дава следните съвети към родители на момчета, които ще стават ученици.
Не бива да хвалите твърде много училището и да разказвате на детето колко весело, интересно и хубаво ще е там.
Не им казвайте, че ще се научат да четат. Още първата седмица те се разстройват, че не са се справили.
Наличието на близък приятел е критично важно за адаптацията към училището.
Търсете училище, което има хубав двор за игри.
Помнете, че децата не обичат да ходят до тоалетна в училище, и се подгответе за това – осигурете им необходимите материали и информация.
В момента, в който ви видят след училище, те усещат зверски глад – подгответе се по-рано и веднага им подайте нещо вкусно (сега е моментът и за полезните храни).
Много често децата изпадат в истерия след училище – това е начин да ви покажат, че сте им липсвали, а и да освободят трупаното през деня напрежение. Носете забавни неща, които могат да им повдигнат настроението.
Не досаждайте с въпроси: Как беше в училище? С кого си игра? Детето най-вероятно няма да си спомни нищо поне докато не дойде време за сън.
Преди да започнете да пишете домашни, осигурете на детето известно спокойствие – оставете го да гледа нещо кротко и весело по телевизора или на друго устройство. Ако има възможност – нека поиграе навън. Необходимо му е да се разсее.
Често му четете смешни истории, вицове, загадки, за да поддържате в него желанието да чете.
Не забравяйте за невербалните знаци на любов.
Не напрягайте обстановката – не му повтаряйте непрекъснато колко важни са училището и учителят.
Повече говорете за плановете ви за почивните дни, за да има какво да очаква.
Помогнете му да подготви чантата си от вечерта.
Не очаквайте малкото дете сутрин да върши много неща. Три неща са предостатъчни за него – да стане, да се облече, да си измие зъбите. Не го карайте да си оправя леглото и да си подрежда стаята – това е твърде голям стрес за него.
Ако е необходимо, закачете някъде списък с тези неща – нарисуван, ако не може да чете. Момчетата са склонни да забравят особено когато им се спи и не им се ходи на училище.
Поощрявайте и осигурявайте положителната настройка на детето към училището и учителя. Не говорете пред него лоши неща за преподавателите.
Не забравяйте, че самите вие се нуждаете от адаптация към училищния ритъм – помагайте с почивка и шоколад.
Помнете, че момчетата са също толкова чувствителни, колкото и момичетата – затова тези съвети могат да ви помогнат и с малките ученички.
Автор: Маги Дент По материали на www.matrony.ru
Още по темата:
Една майка отговаря на сина си - тийнейджър
