Заучената безпомощност е психологическо състояние, при което човек вярва, че няма контрол над живота си, няма смисъл да взема решения и че другите са отговорни за състоянието (ситуацията), в което се намира. Т.е. няма значение какво ще предприеме, защото това няма да промени нищо.
На какво най-често се дължи заучената безпомощност при децата?
- Повтарящи се негативни преживявания: Когато децата преживяват многократно ситуации, в които се чувстват безсилни да променят нещата, те започват да вярват, че това е тяхната постоянна съдба. Например дете, което постоянно получава лоши оценки в училище, независимо колко се старае.
След няколко неуспешни опита то започва да вярва, че е просто „глупаво“ и че колкото и да се старае, пак ще се провали. То ще започне да избягва домашните, да не участва в часовете и да се чувства безпомощно и депресирано.
- Липса на подкрепа: Ако родителите или други значими възрастни не предоставят достатъчно подкрепа и насърчение на детето, то може да развие чувство на безпомощност. Постоянната критика и сравняването с други деца могат да подкопаят самочувствието на детето и да го накарат да се чувства неспособно.
То започва да мисли негативно за себе си – „Много съм смотан. Няма смисъл въобще да опитвам“, „За нищо не ставам“ и т.н. - Прекомерна опека: Когато родителите правят всичко вместо детето, то може да израсне с убеждението, че не е способно да се справи само. Детето също така може да чака другите да решат проблемите му вместо него и да не предприема действия за промяна на ситуацията – „Ще отлагам, докато друг не го свърши вместо мен“, „Аз не мога да го направя като тях“ и др.
Какви са признаците на заучената безпомощност при децата?
- Пасивност. Детето избягва нови неща дори и когато има възможност за успех. Избира задачи, които са твърде лесни, дори характерни за по-малки деца. Може да обвинява за положението си другите: „Родителите ми са виновни, че ме записаха в това училища. Аз не мога да направя нищо, за да направя престоя си там по-добър“.
- Липса на самочувствие: Детето се чувства неспособно, безполезно и несигурно в собствените си сили. Рядко мисли за своите силни страни и качества. Обижда само себе си или е автоагресивно.
- Песимистично мислене: Детето очаква най-лошия сценарий и вярва, че няма сили да промени нещата. Затова няма смисъл и да опитва.
- Липса на мотивация и дисциплина: Детето губи интерес към ученето и други дейности. Често родителите го определят като мързеливо.
- Физически симптоми: В някои случаи заучената безпомощност може да се прояви и чрез физически симптоми като главоболие, болки в корема, гадене, повръщане и умора.
- Прекален престой в онлайн среда или гейминг: Детето бяга от реалността, където често е скучно, а то трябва да полага усилия и се оттегля в игрите или в интернет приложенията, където е забавно без много усилия.
Как да помогнем на дете със заучена безпомощност?
- Насърчавайте самостоятелността. Дайте на детето възможност да взема собствени решения и да се справя със задачи, съобразени с възрастта му. Не се намесвайте с готови съвети и предложения за справяне всеки път.
- Поставяйте реалистични цели. Преценете какви очаквания имате към детето. Дали целите, които му поставяте, не са твърди високи? А то самото може ли да целеполага?
- Развивайте умения за справяне със стреса. Много от децата не умеят да се справят с напрегнати и непредвидени ситуации. А след като те са се случили, получават неодобрение от възрастните. Помогнете на детето да намери поуките и ценните неща особено след трудна ситуация. Насочете го към идеи как да си почива ползотворно, към спорт и му помогнете да развива емоционалната си интелигентност.
Потърсете професионална помощ. Ако забележите, че детето ви страда от заучена безпомощност, не се колебайте да потърсите помощ от специалист. Обикновено възрастните определят детето като мързеливо, незаинтересовано, загубило мотивация, недисциплинирано.
Специалистът препоръчва:
Коментари