Блог

„Виж какво хубаво момиченце! Защото е облечено в рокличка!“ – чух наскоро и изтръпнах, както всеки път, когато чуя нещо подобно.

Стъпка по стъпка ние вменяваме на децата си комплекс на непълноценност. Последователно и систематично. Той после ще се проявява в училище, в приятелството, в любовта. Защото сме такива. Не умеем по друг начин да се отнасяме и не искаме да се научим. Че защо, ние сме оцелели и така, нали?

Раждаш на 19 – рано е.

Раждаш на 29 – много е късно.

Оставаш в майчинство 3 години – съвсем си се занемарила.

Тръгваш на работа няколко месеца след раждането – ти си лоша майка.

Сложете ръка на сърцето си и си признайте – не научихте ли невероятно много, след като станахте родител? И тук не говорим за чисто техническите изисквания по поддръжката на малки човешки същества, а за емоционалните падове и върхове, себепознанието и израстването като личности. Ето как една майка описва този нелек понякога процес на взаимно учене:

1. Разкажи ми за това.

2. Знам, че ти е трудно.

3. Нормално е да си тъжен.

4. Разбирам колко ти е обидно и трудно.

Уменията, които развива: изобретателност, позитивно мислене, да намираме изход от всяка ситуация, да виждаме положителните страни на неприятни моменти.

Как се играе: И така, най-малкият участник казва дума например: дърво.

Следващият трябва да каже дума, която има връзка с дървото, например: листа.

Следващият играч трябва да каже дума, свързана с предходната, в случая „листа“, и т.н.

Как се играе: Започва най-малкият в компанията, като си намисля човек, известен на всички играещи. Останалите трябва да му задават въпроси, докато познаят кой е той. Ако непременно държите да има съпоставяне на резултати и победител, сложете мярка – да се познае до 15-ия или до 20-ия въпрос.

Вал Стоева се занимава с насърчаване на детското четене вече 10 години. Главен редактор е на сайта detskiknigi.com и е основател на фондация „Детски книги“.

Обича да чете интересни, забавни и добре написани детски заглавия и да ги обсъжда с малки и пораснали приятели. Има две деца и куче.

Честно да си кажа като родител на 2 деца малко ме е страх от списъците за четене – досега не съм имала успех с нито един от тях, като се започне от моите, когато бях дете, та се стигне до тези на дъщерите ми. Никой от нас никога не е изчитал напълно книгите от тях…