Блог

Вместо досадното: „Колко пъти трябва да повтарям!“, кажете с тайнствен шепот:

„Едно, две, три, предавам секретна информация…“.

Вместо раздразнено: „По-бързо, колко още трябва да те чакаме!“, изкомандвайте:

„Да видим кой ще стигне пръв. Внимание, готовиии… старт!“.

Неслучайно хората казват, че майчинството е трудно. Нервните бебета, липсата на сън, пълните памперси, мрънкането, проблемите в училище, страхът от насилие, изборът на университет… Листът на родителските тревоги и притеснения може да продължи безкрайно, както безкрайни изглеждат и безсънните нощи с новороденото бебе.

Днес искаме да поговорим по една важна и мъчителна тема – темата за сексуалното насилие над деца. Представяме ви една инициатива на Института по социални дейности и практики – участие в Европейската кампания „Едно от пет: Не позволявайте детето ви да стане жертва на сексуално насилие!“.

Имате инатливо дете? Или го наричате упорито? Или дори използвате далеч по-облагородяващи изнервящата реалност американизми като „моето дете със силна воля“?

Все едно, вероятно знаете за какво говоря: за писъците по никое време и по никакъв повод, за търкалянето по земята, за упоритото НЕслушане и НЕчуване на всякакъв вид забележки, предупреждения и дори примирени препоръки… Аз съм майка на такова дете и искам да ви споделя докъде стигнах в опитите си да овладея ежедневните (преди) избухвания на дъщеря си.

1. Да ходиш в тоалетната с компания.

В началото необичайната тишина в тоалетната е смущаваща. Ти си свикнала, докато си седнала на чинията, оживено да обсъждаш роклите на куклите или непослушния Кико от 2 б група. В офиса обаче това е неприемливо.

1. Предпазливо се съгласявате да помогнете с домашното по математика

2. Осъзнавате, че нямате представа за какво става въпрос в задачата.

3. Решавате да проверите в интернет.

Това е писмото на Реган Лонг до президента на САЩ по повод липсата на платен отпуск по майчинство, гарантиран от закона. 

Създаваш човешки същества. Не искам да омаловажавам ролята на мъжа в тази работа, но да отгледаш дете в корема си и после да преживееш появата му на бял свят, ми изглежда съвсем като супергеройство.

Едва ли има майка, която не чете или не разказва приказки на децата си. Много често дори си измисляме наши, собствени. Бихме искали да прочетем вашите приказки и да ги споделим с читателите ни.