Моят любим ритуал, когато поемам първокласници, е да слагам табелки с техните имена на бюрата им. Мисля си за всяко дете, какво влияние ще окажа върху живота им и как те ще повлияят върху моя през предстоящите месеци. По това време на годината съм нетърпелива да започна работа. И докато наистина очаквам с радост срещата с новите си ученици, почти еднакво като сила е и притеснението ми от срещата с техните родители. Не съм сама в това усещане. Учителите, които познавам, непрекъснато поставят в графата с плюсовете на професията учениците и в графата с минусите – някои от техните родители.
Не ме разбирайте погрешно. По-голямата част от родителите са страхотни, но има няколко вида, които излъчват представители всяка година и тайничко ме карат да мечтая за лятото още в първите учебни месеци.
Позволете ми да ви представя 10-те типа родители, които всеки учител тайничко мрази:
1. Родителят на "специалната снежинка"
Да, вашето дете е специално, но такова е и всяко друго в класа ми. И не, вашето дете не е достатъчно специално, за да му позволя да не подготвя домашните си, да закъснява или да не спазва правилата в клас. Разбирам ви. Аз също съм родител. Децата ми са целият свят за мен, но родителите трябва да са достатъчно реалисти, за да разбират, че правилата са за всички деца, дори за техните. Този тип родители също смятат, че по принцип не е възможно тяхното съкровище да направи нещо нередно.
2. Родителят с магическото хапче
Всички родители искат децата им да се справят още по-добре в училище, но тези родители искат по-високи оценки и подобряване на уменията, без да са необходими допълнителни усилия от тяхна страна. Докато обяснявам нуждата от съвместно четене вечер, те продължават да търсят бързо и лесно решение, което да не налага тяхното участие.
3. Прескачащият родител
Нормален учебен ден е, но вместо да проверявам тестове, трябва да отида в кабинета на директора. Чудя се защо – знам, че съм си предала отчетите навреме – и тогава се досещам. Жертва съм на прескачащия родител. Този родител има проблем с нещо, което се е случило в класа ми, но вместо да говори първо с мен, ме прескача и директно говори с шефа ми. Не само че се притеснявам от разговора с директора, но и се ядосвам, че не съм първият човек, с който родителят е обсъдил притеснителната за него ситуация.
4. Кръжащият родител
Този родител или има клонинги, или е овладял изкуството на телепортацията. Той е навсякъде, чака пред вратата на стаята дълго след като всички други възрастни са си тръгнали. Тези родители връзват обувките на децата си, подреждат шкафчетата им, не дават на учениците пространство или просто възможност да допускат собствените си грешки.
5. Призрачният родител
Името на този родител е записано в дневника, но дали той наистина съществува? Той никога всъщност не се е появявал, което ме прави малко нервна, защото знам от опит, че заинтересуваните родители създават заинтересувани и успешни ученици. И отново – аз разбирам какво е да си работещ родител, но бих искала все пак да успяваме да говорим по телефона или на родителска среща.
6. Родителят без граници
Ако получа есемес в 11 вечерта, дори не проверявам от кого е. Защото знам, че това е Родителят без граници, който просто иска да провери нещо за следващия ден. Всеки път когато проверя мейла си, имам съобщение – или пък шест съобщения – от този родител. И това не са кратки мейли, по-скоро са новели. Ако изтичвам до тоалетната през 5-минутната си почивка или набързо гълтам обяда си в междучасието, мога да съм сигурна, че този родител ще ме открие, за да обсъдим нещо свръхважно за него. Не е само честотата на контактите, но и времето, по което ги осъществява.
7. Разведените родители, които се състезават помежду си
Тази двойка родители формират един динамичен дует на хаоса. Те може и да споделят родителските права, но се състезават за всяко друго нещо. Непрекъснато се опитват да представят себе си в по-добра светлина, а другия – в по-лоша. Никога не са съгласни един с друг и е очевидно, че имат различно мнение за това, кое и как трябва да се случва в училището. В това състезание детето е винаги губещо.
8. Родителят шеф
Този родител се опитва да въведе корпоративен дух в класната стая и иска да съм наясно с мястото си в йерархията, което е някъде под неговото. Той няма проблем да ми покаже, че той е шефът и на практика работя за него. Този родител не ме разглежда като партньор, а като служител. Въпрос на време е да каже: „Плащам данъци, значи съм ти шеф!“.
9. Родителят, който мрази учители
Не знам какво се е случило в миналото на този родител, за да го накара така да ни мрази. Този родител искрено вярва, че това е професия, в която не се прави нищо особено и която сме избрали заради големите летни ваканции. Или още по-зле, той мисли, че съм нарочила неговото дете и прекарвам свободното си време в размисли как да вгорча живота му. Каквото и да се е случило, родителят е твърдо убеден, че съм виновна аз или подобните на мен мързеливци.
.
10. Родителят-драма
Основната цел в живота на този родител е да вземе един незначителен училищен инцидент и да го раздуха до огромни размери. А след това го повтаря отново и отново, докато не постигне някаква друга, по-малка цел. За разнообразие понякога има сълзи, понякога викане, но винаги има драма. И тя не приключва, докато не се намеси Бордът на училището, както и докато абсолютно всеки родител на площадката не разбере за съответната несправедливост.
Автор: Джесика Бауърс
Източник: http://www.parenting.com/child/education/10-types-parents-teachers-secretly-hate
Още по темата:
8 неща, които хората не разбират за работата на учителя
4 важни причини да станеш учител
В днешната педагогика ние стъпваме като по минно поле
!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД.
