Ситуация 1. Правят ви забележка като родител.
Детето ви безгрижно шляпа в локвите или се въргаля в снега. А върху вас от всички страни се сипят критични забележки за родителската ви преценка и пригодност.
Най-вероятно изпитвате вътрешно негодувание: „Какво право имат тези чужди хора да ме критикуват! И то в присъствието на детето ми!“. Понякога е много трудно човек да се сдържи.
Но да стъпвате в пререкания, е напълно безполезно. Спорът няма да доведе до нищо, всеки ще си остане на собственото мнение. Това е все едно да спорите откъде точно се влиза в морето – всеки избира мястото, което му е най-удобно, в крайна сметка, плажът е достатъчно голям. Спорът ще доведе само до хабене на време и нерви.
Вашите действия (подсказка)
Изненадайте критикуващите с любезност и усмивка. При всички положения това ще ги обърка и със сигурност ентусиазмът им да правят забележки ще намалее.
Ситуация 2. Правят забележка на детето ви.
След дълга и напоителна разходка се прибирате, като хлапето е в мръсотия от глава до пети. По път за дома срещате съседката, която започва да реди: „Аууу, колко си мръсен! Може ли такова нещо? Сега мама трябва да пере! Не трябва да правиш така!“.
Детето може да възприема чуждите забележки болезнено. И ако вие не се застъпите навреме за него и често пренебрегвате подобни ситуации, това може да доведе до задълбочаване на стеснителността и притеснението му от чужди хора.
Да не говорим, че може да приеме, че да говорят лоши неща за него, е нещо нормално.
Вашите действия (подсказка)
Задължително отвърнете на съседката си, но го направете кротко и дружелюбно: „Да, ние страхотно се поразходихме! Сега си отиваме у дома, щастливи, доволни и разбира се – изцапани. Но без да се изцапаш, не може да се позабавляваш достатъчно. Това му е хубавото да си дете!“.
Ситуация 3. Детето се опитва да си върне играчката, която му е отнета.
Докато синът ви спокойно си копае в пясъчника, до него се приближава друго дете и му взема кофичката. Детето ви е много ядосано и се опитва да си я върне.
Като начало нека да помислим защо децата реагират толкова бурно, когато някой им взема играчките? Отговорът е прост: първо не искат да се разделят с тях и второ – не разбират какво значи „временно“. Чак когато навършат 3 години, понятията „собственост“ и „за малко“ им се изясняват донякъде.
Вашите действия (подсказка)
- Спешно разделете вкопчените едно в друго деца.
- Покажете на детето си, че сте на негова страна – „Мъчно ти е за играчката ти ли?“.
- Разкажете му за чувствата и усещанията на другото дете: „Момченцето много хареса твоята играчка, и то иска да поиграе малко с нея. Хайде да му я дадем за кратко. Знаеш ли как ще се зарадва!“.
- Да се обърнем към другото дете: „Искаш ли да си размените играчките?“. Ако то се съгласи, подканяме нашето да направи размяната, но не го караме насила. Дайте му избор – коя чужда играчка му е интересна и ще приеме.
- Ако детето ви откаже – това е негово право. Мило откажете на другото дете – „Съжалявам, но Влади иска сам да играе с количката си“.
- Ако конфликтът продължава, опитайте се да привлечете вниманието на децата към някаква обща игра. Ако и това не помогни – просто ги отдалечете едно от друго, за да забравят.
Тоест:
При този подход ние не се фокусираме върху негативното поведение на детето си (да не говорим, че то до голяма степен е оправдано – защитавало е собствеността си, доколкото е по неговите сили), а му показваме как трябва да се постъпва в подобни ситуации. Т.е. не е нужно да се бием, а да се договаряме с думи.
Ситуация 4. Детето плаче и не знае как да си върне играчката.
Докато синът ви спокойно си копае в пясъчника, до него се приближава друго дете и му взема кофичката. Детето ви се разплаква и тича при вас…
Не си струва да се тревожите за това, че детето ви отстъпва пред „противника“. То ще се научи да отстоява собствеността си, ако вие го научите на това. Но не става бързо и веднага. Понякога е необходима повече подкрепа от ваша страна.
Вашите действия (подсказка)
- Приседнете до детето си, погледнете го в очите и изкажете на глас неговите чувства и желания: „Взеха ти играчката, а ти искаше да си играеш с нея, нали? Тогава хайде заедно да помолим детето да ти я върне“. Или: „Тревожиш се, че момченцето няма да ти върне играчката? Спокойно, то ще си поиграе малко и ще ти я върне – тя си е твоя. А ние в това време нека да си построим пясъчна кула!“.
- Ако детето ви продължава да настоява за връщане на собствеността си, тогава го вземете на ръце, приближете се до другото дете и му кажете: „Здравей, това е нашата играчка и Любо иска да си играе с нея. Моля те, върни му я“.
- Ако детето се противопостави, може да предложите размяна, но и ако това не се получи, просто внимателно си вземете играчката.
Ситуация 5. Вашето дете е взело чужда играчка.
На детската площадка винаги има много деца. Навсякъде има разхвърляни играчки – тук количка, там тротинетка, пълно е с изкушения. Децата се любознателни и любопитни, те активно изследват света наоколо и няма нищо лошо в това да се интересуват от чуждите играчки.
Вашите действия (подсказка)
- Ако играчката е на познато дете, направо отидете при него и попитайте – него или майка му. Но е важно да обърнете внимание на детето си, че след като си поиграе, трябва да върне играчката на мястото ѝ.
- Ако не знаете чия е играчката – разпитайте наоколо.
- Ако никой не заяви собствеността си, обяснете на детето си, че не е редно да се вземат чужди неща без позволение, и го разсейте с нещо друго.
- Ако детето ви не желае да се раздели с играчката за нищо на света, му предложете да я вземете и заедно да потърсите собственика ѝ. Ако го намерите – питайте него или майка му, ако другото дете откаже, най-вероятно раздялата ще бъде по-лесна – все пак известно време сте си поиграли с нея.
Ситуация 6. Вашето дете е отнело играчката на друго дете.
Вашето дете отива при другарче на площадката и му взема играчката, другото дете плаче и се опитва да си я върне. В тези случаи е много важно да научите детето си да уважава чуждата собственост, по този начин да разбира все по-добре понятията „мое“ и „твое“.
Вашите действия (подсказка)
- Кажете на детето си: „Разбирам, че искаш да си поиграеш с тази играчка. Тя е на Пепи и в момента той иска да си играе с нея. (Задължително е да не използвате думичката НО, тъй като тя обикновено омаловажава първото твърдение, а именно чувствата му.) Може да го помолиш за нея малко по-късно, когато вече ѝ се е нарадвал, а в това време с тебе можем да поиграем на…“. Възможно е наистина след малко другото дете да се съгласи да се раздели с играчката си.
- Друг вариант – предложете размяна, като детето ви самò трябва да предложи своя играчка.
