12 конфликтни ситуации на детската площадка – първа част
Ситуация 7. Вашето дете е на люлката и идва друго дете с явното намерение също да се полюлее.
По принцип, ако вашето дете първо се е качило на люлката, то тя засега е „негова“, но в разумни времеви граници, разбира се.
Вашите действия (подсказка)
- Още с появяването на другото дете трябва да започнете да подготвяте вашето с мисълта, че скоро ще трябва да отстъпи мястото си. „Ето, момченцето също иска да се полюлее, хайде още 20 пъти да се люшнем и да отидем… (предложете примамлива алтернатива – да се попързаляме, да се покатерим по катерушката).
- Ако детето ви упорства и не иска да отстъпи, предложете му да даде една от играчките си на чакащото дете.
Ситуация 8. Вашето дете иска да се люлее, но всички люлки са заети.
Това е противоположна на предходната ситуация. С детето чакате дълго, но люлката не се освобождава и няма изгледи това да се случи скоро.
Вашите действия (подсказка)
- За начало може да помолите детето, което се люлее, да ви отстъпи люлката.
- Предложете на люлеещото се дете нещо интересно за размяна – например да покара велосипеда на сина ви.
- Отвлечете вниманието на детето си към алтернативно, но също толкова интересно занимание.
Ситуация 9. Детето ви не отвръща на агресията.
До детето ви се приближава друго дете и изведнъж го удря/блъска/хапе и т.н. Вашето дете е объркано и не знае какво да направи.
Вие трябва да имате твърд принцип – никой няма право да бие детето ви и то не трябва да се съмнява в това. Затова с вашите последващи действия трябва да покажете на сина или дъщеря си какво да прави, ако правата му/й са нарушени.
Възможно е в началото детето да трябва да укрепне психически, за да действа така, както го съветвате. Затова не го карайте насила да прави нещо или да го упреквате, ако не го стори – за да не страда детето ви, първо, защото са го обидили, и после, защото вие сте разочаровани от него.
Вашите действия (подсказка)
Предотвратете конфликта, ако е възможно – пресрещнете ръката на замахналото дете, но ако не успеете, то:
- Клекнете до детето си, погалете го, съчувствайте му, кажете му: „Боли ли те?“.
- Децата се страхуват от всичко непознато, затова му обяснете поведението на другото дете: „Може би той искаше да си поиграе с теб, но не знаеше как да ти го каже“.
- Строго кажете на малкия „нарушител“: „Не може да биеш сина ми! Ако искаш да си играеш с него, просто кажи – хайде да поиграем“.
В крайна сметка:
В тази ситуация най-важното е да научите детето си да отстоява себе си. В началото ще трябва да влизате в ролята на защитник – така ще му дадете пример за подражание.
Действайте винаги по един и същи начин, но не очаквайте, че детето ви веднага ще започне да се защитава само.
Ситуация 10. Вашето дете отвръща на удара.
Блъснали са детето ви (ударили са го, обидили са го, посипали са го с пясък). То, без да се замисли, отвръща.
Децата са емоционални и дори теоретично да знаят, че не трябва да се бият, в критични ситуации действат така, както им подсказва първоначалния импулс: да ударят, да блъснат, да вземат, да не отстъпят.
По-добре е да не допускате да се стигне до бой и да решите караницата с мирни средства – преговори, размяна, съвместна игра.
Вашите действия (подсказка)
- Кажете кратко и на двамата: „Не бива да се биете!“.
- Обяснете им кое поведение смятате за правилно: „Трябва да се разбирате мирно с думи, да си разменяте играчките и да играете заедно“.
- У дома обсъдете случилото се, като се стараете да стигнете до извода, че може да се отвърне на удара само след предупреждение, в краен случай и като самозащита.
Ситуация 11. Вашето дете напада друго – засипва го с пясък, блъска го, бие го, хапе.
Детето ви постъпва така по няколко причини: не умее да общува конструктивно с другите деца, прави си експерименти „а какво ще стане, ако…“, опитва се да привлече вниманието ви. При това то следи за вашата реакция.
Ако тя е твърде бурна и всеки път различна, то най-вероятно ще продължи с експериментите си. Затова трябва да имате ясна схема, по която да реагирате на подобни прояви. Необходимо е да учите детето си да контролира агресивните си действия и да го насочвате как адекватно да изразява гнева си.
Вашите действия (подсказка)
- Отделете максимум внимание на пострадалото дете: „Сигурно те боли. Извини Никола, той все още не знае, че не трябва да хвърля пясък!“.
- Направете забележка на детето си: „Не бива да хвърляш пясък! На момченцето/момиченцето му е неприятно и очите го болят. Хайде сега заедно да му помогнем да се изтупа/да го погалим/ да го успокоим“.
- Помогнете на децата да общуват конструктивно: „Хайде сега да ви науча да копаете дълбоки дупки – вземете лопатките…“.
- Вкъщи, докато играете с играчките, тренирайте и обсъждайте отново подобна ситуация, повтаряйте, че не трябва да се дърпа/бие, а да изразява желанията си с думи: „моля те, дай ми“, „не го вземай, това е мое“. Опитвайте се да превръщате агресивните усещания в разбиране на болката на другия и съчувствие.
Ситуация 12. Деца, които сами си изясняват отношенията.
Докато сте разговаряли по телефона и сте изпуснали детето си от поглед, то е успяло да влезе в разправия с друго дете и те разгорещено спорят/бутат се.
Между децата често възниква съперничество. Затова и те редовно разясняват кой е по-силен, като го правят по най-различни начини. В подобна ситуация е безсмислено да се разяснява кой е започнал пръв и кой е прав, кой е крив.
Вашите действия (подсказка)
- Ако конфликтът е между две равни по сила/възраст/авторитет деца и няма сериозна угроза за здравето им (т.е. ако не се бият и в ръцете им няма камък или пръчка) то изчакайте и не се намесвайте.
- Ако конфликтът се задълбочава, набира обороти или се вижда ясно, че едната страна страда, то трябва да се намесите и да разделите спорещите.
- Първото нещо, което трябва да направите, е да превключите вниманието им към себе си – „Мишо, Коки, погледнете ме!“
- След това отново сменете фокуса – „Погледнете се един друг“, или пък нещо съвсем странично, обърнете внимание на нещо дребно, точно както Мери Попинз: „Разкопчано ти е копчето. А на теб са ти мръсни ръцете“. Възможно е още на този етап конфликтът да се изчерпи и децата да се усмихнат.
- Кажете какво чувствате: „Много ми е приятно, когато си играете спокойно заедно“.
- Обсъдете бъдещи планове: „На какво ти се играе? А на теб?“.
- Предложете обща игра.
Като обобщим всичко написано, можем да дадем следните препоръки:
- Отнасяйте се към другото дете така, както бихте искали да се отнасят с вашето.
- Старайте се да използвате забраняващи думи в изключителни случаи. Вместо „не бива да разрушаваш кулата на детето“, по-добре му кажете „хайде и ние да си направим такава кула“. Първо, защото децата възприемат по-добре и по-трайно позитивните правила. Второ, защото „не трябва“ наистина трябва да се приема като задължително – категорично и без обсъждане! Затова такива забрани в живота на детето трябва да са сравнително малко и да звучат рядко.
- В конфликтни ситуации първо правете ВМЕСТО детето, после ЗАЕДНО с него, а после го оставяйте да действа самостоятелно, като винаги сте на разположение за съдействие (вие наблюдавайте нещата и се намесвайте в момента, в който усетите, че това е необходимо).
- Ако ситуацията включва някой много по-голям/по-малък то незабавно се намесете.
- Въведете ясни правила – ти не трябва да тормозиш другите деца, но и теб никой няма право да те тормози. Ако се наложи – имаш право да се защитиш.
- Ако предмет на спора стане играчка на вашето дете, то позицията ви трябва да е еднозначна – тя е негова собственост и той може да решава дали да я сподели или не.
- Ако детето ви поиска чужда играчка, то трябва да помоли или да предложи размяна.
- Ако детето ви нарушава някое правило, трябва да реагирате веднага, като му припомните, че това не е редно, и му покажете как да постъпи.
- Хвалете го, когато постъпи правилно.
- Ако майката на другия участник в конфликта не реагира, то вие сами ще трябва да регулирате ситуацията, ако се наложи – да направите забележка на другото дете или да призовете майка му към намеса.
- Децата не обичат, когато им дават за пример други деца или ги дискриминират по възраст в полза на по-малките. Затова не го правете.
- По време на конфликта детето е превъзбудено и не възприема информация. Но у дома, в спокойна обстановка то пълноценно може да разбере вашите думи. Само че трябва да го направите в доверителна и непринудена форма – спокойни разговори, обсъждане на картинки, разкази за вашето детство, ролеви игри, инсценировки, четене и т.н.
Прочетете ПЪРВА част на статията ТУК
Автор: Дарья Колдина
Още по темата:
12 конфликтни ситуации на детската площадка – първа част
