3 причини, поради които децата не ни слушат

3 причини, поради които децата не ни слушат


1. Не ни разбират. Буквално и преносно.


Много често, когато правим забележки, ние не се съобразяваме с житейския, речниковия и емоционалния запас на детето. В повечето случаи то просто не разбира какво му казваме, чува само „Не“ или „Спри“, без да разбира основанията за това.

Например казваме на 2-годишно дете: „Не пипай чашата, защото ще я счупиш!“. Всичко след „чашата“ е неясно – детето няма представа от бъдеще и минало време, в момента предметът е в ръката му и не е счупен – за какво тогава става въпрос?

Тук стигаме и до второто „неразбиране“ – нормално е детето да се учуди – защо чашата ще се счупи? Наистина ли е така, както казват мама или татко? Повечето деца имат нужда от нещо повече от думи, а именно от опит – т.е. трябва да видят с очите си, за да повярват и запомнят.

Още повече, че твърдението всъщност не е вярно – чашата ще се счупи не ако детето я пипа, а ако не я държи здраво и я изтърве – бъдете конкретни, за да научите детето на връзката между причина и следствие.

И да, това може да ви струва една-две чаши.


Препоръки:

Старайте се да използвате лесни и ясни за възрастта на детето понятия. Бъдете коректни в твърденията си.

Приемете, че детето има нужда да опита и само да се убеди в някои неща (разбира се, не говорим за застрашаващи здравето и живота действия).


2. Нашите забележки са против тяхната природа.

Важно е да опознаете характера и темперамента на детето си и да го приемете. По този начин ще можете да имате адекватна комуникация с него.

„Спри се вече!“, „Стига си подскачал!“ – противоестествено е да карате едно активно дете да стои на едно място само защото това ви дразни или е необичайно за вас.

Когато му правите подобни забележки, има два варианта: първи вариант, детето се вслушва в забележката ви, но това го измъчва и в един момент неизразходваната енергия избухва в емоционален или физически изблик, което води до вашата гневна реакция и сблъсък между вас.

Втори вариант, то просто не ви слуша, което отново води или до караница, или до системно непослушание вече и за по-важни от подскачането теми.


По-добре е да управлявате тази енергия така, че да постигнете семейния баланс – водете детето на площадки, където да може да се движи и уморява достатъчно, вкъщи му осигурете активни играчки или съоръжения – дъска за баланс, скейтборд, шведска стена, халки от тавана. Или просто го оставете да подскача и да тича.

 „Не пипай това!“ – ако детето ви непрекъснато пипа, проучва, отваря и затваря чекмеджетата, то може би го прави, защото е любознателно и любопитно.

Колкото повече информация получава чрез всичките си сетива за света около нас, толкова повече неща ще научава и ще развива ума си.


Препоръки:

Вместо да го спирате, осигурете му още неща за проучване – организирайте си сензорни игри – с различни предмети в кутия, покажете му различните типове закопчавания, завързвания, заключвания.

Добра идея може да е една от така наречените „тихи книжки“ – направени от плат, в тях могат да се вместят много образователни теми и игри, които да занимават любознателното дете дълго време.

 

3. Няма причина да ни слушат. Нищо не се случва.

Понякога децата ни наистина трябва да слушат и да изпълняват това, което им казваме – като започнем от елементарните хигиенни изисквания – миене на зъби, ходене до тоалетна и т.н., и стигнем до важните правила за безопасност.

Често те не го правят по много проста причина – всъщност не се налага. Те бойкотират нашите думи, а ние безсилно викаме и заплашваме. Но не правим нищо. Много често чувам думите: „Спри да играеш на таблета, защото ще видиш какво ще стане!“, и всеки път ми идва да попитам: „Извинете, какво точно ще стане? И кога?“.

Или пък налагаме неадекватни за провиненията наказания – твърде леки, с което казваме на детето, че нищо особено не се е случило и следващия път пак може да не слуша, или твърде тежки, които отменяме преждевременно.

За да ни слушат децата, те трябва да ни ВЯРВАТ. Трябва да знаят, че когато имаме изискване, очакваме то да се спази, а ако това не се случи, ще има справедливо и навременно последствие/наказание.


Препоръки:

Обяснете спокойно очакванията си.

Предупредете за последствията при неизпълнение.

Нека последствията са адекватни и поносими – не прекалено тежки и не прекалено леки.

След неспазване от страна на детето незабавно приложете последствието. Не викайте, не заплашвайте, не обсъждайте, не преговаряйте – направете това, за което сте предупредили.

Не се поддавайте на: „Аз няма повече!“, „Извинявай“ и т.н., защото, ако го направите, детето ще научи, че може да нарушава правилата и да му се разминава с извинения.

Дори и най-добронамерените и послушни деца понякога не ни чуват. Не бива да забравяме, че децата живеят в различен от нашия свят – те не разбират (все още) от графици, срокове, задачи и целия куп задължителни условности, с които се съобразяваме ние, възрастните. Бъдете внимателни, обичащи и подкрепящи.

Подхождайте с разбиране, любов и разбира се, твърдост.


Автор: Биляна Павлова, семеен консултант


 

Още по темата:

Най-важните неща, които родителите могат да дадат на децата си

Децата са други, различни

Най-важният урок